Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешила на “Виваком България” едновременно да придобие двата регионални оператора „Телнет“ и „Нетуоркс“, както и още шест по-малки оператора. Това е вторият път, в който КЗК разрешава сделката за „Нетуоркс“. Първият път комисията взе решението прекалено бързо и през февруари Върховният административен съд (ВАС) го върна с нареждане за задълбочено проучване с аргумента, че “в ĸoнĸpeтния cлyчaй ca били нaлицe индиĸaции зa cъщecтвeнo възпpeпятcтвaнe нa eфeĸтивнaтa ĸoнĸypeнция нa cъoтвeтния пaзap, нo KЗK нe e пpeдпpиeлa дeйcтвия пo извъpшвaнe нa зaдълбoчeнo пpoyчвaнe, c ĸoeтo e дoпycнaлa cъщecтвeнo пpoцecyaлнo нapyшeниe, дoвeлo дo нeизяcнявaнe нa peлeвaнтнитe фaĸти и oбcтoятeлcтвa, cвъpзaни c пpeдвидeнaтa ĸoнцeнтpaция”. След формално изпълнение на указанията на съда, КЗК отново позволи на “Виваком” да придобие този път и двата оператора, като по този начин стане регионален лидер в Русе със 70% пазарен дял и 50% във Велико Търново.
Интересното е, че при започване на втророто проучване, самата КЗК прави “обосновано предположение”, че “планираната сделка е твърде вероятно да доведе до намаляване на възможната алтернатива за клиентите и до елиминиране на възможността за упражняване на ефективен конкурентен натиск”. Секторният регулатор в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) също изразява опасения за концентрацията на пазарна сила. В крайна сметка, въпреки указанията на съда, притесненията на КРС и протестите на редица компании от сектора КЗК пак не спира сделката и я разрешава повторно миналата седмица.
Шест месеца, след като ВАС върна за преразглеждане решението на КЗК, в новото си решение 633 от миналата седмица КЗК вече приема обратното, а именно че “в резултат на планираните сделки новата обединена група няма да има нито способност, нито стимул за ограничаване на ефективната конкуренция” и че има достатъчно алтернативни оператори в Русе и Велико Търново. Комисията също така не приема за основателни изразените от конкуренти на “Виваком” опасения относно ефекта на сделките след нейното осъществяване на съответните пазари.
В понеделник конкурентите на “Виваком” изразиха остри становища срещу това решение. А1 обяви, че “поредицата от поглъщания на икономически и инфраструктурно силни оператори позволява на Виваком да придобие над 60% от пазара на разпространение на телевизионни програми и близо 40% от пазара на интернет, което не е в интерес на пазарната конкуренция и обществото”. Операторът каза още, че с “придобиването на Нетуоркс и другите дружества се създава още по-сериозен риск да се засилят пазарните позиции на един играч в ущърб на конкурентите и потребителите”.
Собственикът на “Йеттел” и “Цетин” – “Пи Пи Еф Телеком Груп” също изпрати до медиите становище, в което каза, че ще сигнализира Европейската комисия за действията на КЗК, защото те нарушават конкуренцията. Чешката група цитира решение на самата КЗК от преди две седмици, според който “Виваком” вече държи 32.9% от телевизионния пазар и 31.4% от пазара на интернет в страната преди сделките.
Реакциите на двата оператора са провокирани и от факта, че предстои решение по злополучната сделка за придобиване на “Булсатком” от Спас Русев с кредит именно от “Виваком”. В началото на годината стана ясно, че “Виваком” са дали заем на Спас Русев, за да купи “Булсатком”. Всъщност “Виваком” иска да получи достъп до инфраструктурата на Булсатком, след като през септември 2022 г. новият собственик изрично отрече придобиването на Булсатком по някакъв начин да е подпомогнато от “Виваком” или свързани с нея компании.
Според конкурентите, това е скрито придобиване, което ще бетонира “Виваком” като монополист. Тогава стана ясно още, че КЗК не е уведомена за плановете на телекома, като причината се крие в скрития начин на придобиване, при който, според изтекъл в медиите доклад на “Юнайтед груп”, регулаторното изискване за получаване на предварително разрешение не се прилага. Въпреки това, след огромния медиен шум, операторът все пак уведоми КЗК за плановете си. Решение по случая се очаква до седмици. В позицията си и “А1 Груп” и “Пи Пи Еф Телеком Груп” обявиха, че сезират Европейската комисия по повод “скритото изкупуване” на “Булсатком” от “Юнайтед груп”.
Кой стои зад КЗК и как се спи зад волана
Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да бъде независим орган, който следи дали компаниите не злоупотребяват с монополно положение, дали се картелират и конкурират ли се лоялно. Регулаторът често е обвиняван, че “спи зад волана” (“sleep on the wheel” – английски израз за човек, който проспива случващото се, бел.ред.) по ключови сделки като обикновено първо вижда картел и монополи, но след задълбочени проучвания установява обратното.
Шеф на комисията е Юлия Ненкова, назначена на поста през 2016 г. по време на правителството на ГЕРБ. В края на третия мандат на Бойко Борисов през 2021 г. мандатът ѝ, който изтичаше, беше удължен от 5 на 7 години. Ненкова е майка на дългогодишния депутат от ГЕРБ Александър Ненков.
Ненкова не се появява по медиите много, но през март в сутрешния блок на bTV заяви, че комисията много работела и поиска удължаване на мандата на комисията, защото “7 години не стигали” за доказване на картел. Според нея политиците не трябва да критикуват КЗК и да твърдят, че тя нищо не върши, защото така подривали авторитета на държавата. А и КЗК много работела – за миналата година е наложила 7 млн. лв. глоби. За тази година обаче само с една глоба от 67 млн. лв. – на „Лукойл“ за злоупотреба с господстващо положение на пазара с горива на едро и „ценова преса“ спрямо останалите търговци, КЗК ще преизпълни плана.
Миналата седмица в интервю за Лице в Лице по бТВ Ивайло Мирчев от Да, България призна, че „големи картели в България не са установявани от КЗК“ и че една от причините за високите цени в страната последната година е „слабата работа на регулатора“.
Широко затворените очи на Ненкова
През годините КЗК редовно е одобрявала или проспивала ключови сделки в страната. В края на януари тази година комисията разреши на „Тирбул“ да придобие „Обединена млечна компания“, с което две от най-големите млекопреработващи компании на пазара се сливат. По данни на Нилсен, цитирани от Капитал, обединената група притежава пазарен дял от 80-90% при прясното мляко и на практика няма значителни конкуренти. Това обаче не спира КЗК да одобри сделката. Според Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”, цитиран от Свободна Европа, проблемът е, “че на няколко пазара има такива огромни играчи и те са пропуснати или проспани от КЗК. Тоест дава се знак, че всеки може да си прави каквото си иска и да нарушава пазарните принципи.” Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии коментира, че Законът за защита на конкуренцията е добър – „просто, както много често в България, прилагането е проблемът“.
През 2016 г. КЗК обяви, че шест дружества участват в картел за горива. Това се случва малко преди тогавашните избори. Два дни след изборите Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прекрати производството срещу шестте дистрибутори на горива по обвинението, че са в картелно споразумение за цените. Антимополоният орган, който преди месеци се кълнеше, че този път разполага с категорични доказателства, че „Лукойл България”, „Еко България“, „Шел България“, „ОМВ България“, „НИС Петрол“ и „Петрол“ са договаряли цените си и ще има наложени глоби, след изборите заяви, че не съществуват основания за продължаване на производството срещу тези фирми. Това е вторият провал на КЗК да открие картел при горивата. През юли 2012 г. комисията след едногодишно разследване и отново при твърдяно от нея наличие на доказателства за ценови сговор, постанови, че картел при горивата няма. През 2019 г. КЗК публикува секторен анализ, в който отново потвърждава, че картел при горивата няма. През март 2022 г. КЗК отново изпълни ролята на политическа бухалка. Антимонополната комисия се самосезира за наличие на евентуално картелно споразумение от страна на „Сакса“ и „Инса Ойл“ във връзка с наблюдаваното през последните седмици повишение на цените на автомобилните горива в страната.
Решението за концентрация на регионалните оператори и “Виваком” е изненада и защото КЗК е забранявала и много по-малки концентрации в миналото. През 2018 г. КЗК забрани на Гинка Върбакова да придобие чешката компания ЧЕЗ чрез фирмата й “Инерком”. Мотивът на комисията беше, че след като се обединят съществуващите фотоволтаични бизнеси на „Инерком“ и ЧЕЗ, фирмата на Върбакова ще се сдобие с господстващо положение на пазара за производство на електроенергия от чисти източници. Върбакова предложи да се освободи от фотоволтаиците си, но комисията изобщо не ѝ обърна внимание. Накрая уговореният срок за сделката изтече и тя пропадна. Още тогава беше ясно, че това си е пладнешки обир, извършен от държавен орган, пише Капитал. През 2022 г. Върховният административен съд окончателно се произнесе, че КЗК е блокирала сделката незаконно. Собствената й методика определя, че концентрацията не възпрепятства конкуренцията, когато общият пазарен дял не надхвърля 15% на съответния пазар. Направените в рамките на съдебното дело експертизи показват, че делът на фотоволтаичните мощности на ЧЕЗ и „Инерком“ е бил общо едва 2,5%. КЗК обаче взима решението си, без изобщо да извърши изискваната оценка за концентрация.
КЗК и телекомуникациите
Политическите зависимости на членовете на КЗК неотдавна доведоха и до безпрецедентен казус и в телекомуникационния сектор. Миналата година два от трите телекома в страната съвместно настояха антимонополният регулатор да започне проверка и да ограничи агресивното разрастване на третия им конкурент.
Припомняме, че през 2018 г. КЗК спря сделката на фонда PPF Group на покойния Петер Келнер с медийната група „Нова“ със скандални мотиви. След по-малко от година я разреши, но вече за друг купувач – близките до тогавашната власт братя Домусчиеви. Няколко години по-късно „Нова телевизия“ беше продадена на друг голям телеком и медиен конгломерат „Юнайтед Груп“ и одобрена безпроблемно от същата Комисия за защита на конкуренцията.
КЗК обаче по никакъв начин не се притеснява от придобиванията на най-големия оператор в интернет услугите и телевизията в страната “Виваком”, според доклада на КЗК. През февруари 2021 г. „Виваком“ закупи мощния софийски доставчик Net1 и компанията от ново поколение със собствена оптична мрежа ComNet Sofia. Това на практика са двата най-големи доставчици в София, след „А1“ и „Виваком“. Няколко месеца по-късно стана ясно, че телекомът иска да придобие пряк едноличен контрол над „Нетуоркс-България“ ЕООД, „ТВН Дистрибуция България ЕООД“, „Телко Инфраструктури“ ЕООД и непряк контрол върху „Онлайн Директ“ ЕООД. С решението си от юни КЗК разрешава и тази концентрация. КЗК одобри и сделката на „Виваком“ за придобиването на пловдивския кабелен оператор N3.
Какво се случва с Булсатком
След като Спас Русев отрече “Виваком” да плаща за сделката за “Булсатком”, стана ясно, че собственика на „Виваком“ все пак е дал на Русев парите, необходими да купи оператора. В замяна Спас Русев се е ангажирал да прехвърли мрежата, а вероятно и абонатите на „Булсатком“ на „Виваком“. Едва тогава собственикът на “Виваком” – “Юнайтед груп” нотифицира КЗК за намерението на една от компаниите му “Словения Броудбенд” да придобие мрежата на “Булсатком” през задната врата.
По този начин по казуса има две висящи процедури пред КЗК, една по сигнала на конкурентите на “Виваком” за липса на уведомяване, и втора по последващото уведомяване от Словения Броудбенд. “А1” и “Йеттел” поискаха от КЗК да обедини двете процедури. „Виваком“ на свой ред излезе с позиция, че искането за обединяване на проверките по двата случая, които фактически са свързани, е „необосновано, безпочвено и абсурдно“ и ако КЗК допусне това, телекомът ще защитава правата си в съда. Дружеството дори директно напада „Йеттел“, че предприема тези действия, защото му се пречело да си реализира високите печалби. КЗК поддаде на натиска и в крайна сметка така и не обедини двете процедури, а вместо това през април привика “Словения Броудбенд” в процедурата по разследването на сделката с участието на Спас Русев.
Чрез „Юнайтед груп“ „Словения Броудбанд“ вече притежава и „Нова Броудкастинг груп“, а отделно напазарува и редица регионални разпространители на телевизия и интернет, което вече превръща компанията в най-големия играч на телеком и медийния пазара у нас. Само година по-рано съдът нареди на КЗК да проучи и начина, по който кредиторите на „Булсатком“ са станали акционери в телекома, което реално им позволи да го продадат на Спас Русев, пише Mediapool, но КЗК така и не се задейства по този случай.
