В момента Джулия Робъртс, Майкъл Дъглас, Джордж Клуни и някакви ченгета в резерв са акцентните заглавия на големите български кина, което хвърля сериозна сянка върху филма на Робърт Родригез „Мачете“. Вероятно защото на афиша няма ударното „С участието на Стивън Сегал“ или защото Дани Трехо е сигурно най-грозният актьор в света, но „Мачете“ просто си стои някъде там в програмата, има по три-четири прожекции на ден и киноманите не могат да посетят салоните за около 90 напълно безсмислени от гледна точка на изкуството минути, които да им
доставят непреходното удоволствие да се върнат при убийствените класически екшъни от края на 80-те и 90-те.
Със сигурност визуалните ефекти на „Мачете“ изглеждат като извадени точно от филм от този период – прескачане на кадри при убийствата, грозновати (като че ли рисувани на paint) локви кръв, доста нереалистични рани и т.н., и т.н. Сюжетът пък е по-плосък от сърф и изглежда като несвоевременните размишления на интелектуално непретенциозен гимназист – фабулата дава толкова много излишни детайли, логически дупки, необясними решения на героите и тотално невъзможни действия, че напълно изглежда, че „Мачете“ е замислен като полу-пародия на жанра, съвместно със следването на класическите принципи в него.
Няма как, естествено, да не е така при положение, че на практика филмът е развитие на един от мотивите на трейлър, правен от Родригез за несъществуващ (все още) филм. Става дума за един от фалшивите трейлъри в съвместния с Тарантино филм, наречен Бибрутално, където главно действащо лице е мексиканският гадняр Мачете, който размахва наточеното си лъскаво острие и прескача величествени огньове с рокерски мотор, върху който е монтирана тежка картечница (?!?). (Сред фейктрейлърите, поставени между различните сегменти от „Бибрутално“, между другото има и още един куп колоритни герои – като жена, която на мястото на десния си крак има протеза М-4 и се мята напред-назад, прави гимнастически номера и стреля с нея.)
В „Мачете“ участва един от доайените на жанра – айкидо-майстора Стивън Сегал. Този път обаче
трошачът на крайници не е просто пешка в ръцете на съдбата,
а могъщ наркобарон и изпечен злодей. В началото на филма между другото Сегал убива жената и детето на федералния агент и ренегат Мачете – спомняте ли си заглавието, с което изгря звездата на Стивън Сегал? Е, тогава той беше в днешната роля на Трехо.
Във филма на Родригез (когото със сигурност познавате от „Ел Мариачи“-трилогията, където във втората част практически започва кариерата на Антонио Бандерас, а в третата участва Дани Трехо) сюжетът е сигурно най-лошото звено. Вместо класическата история „ти-уби-жена-ми-и-дъщеря-ми-и-ще-те-преследват-докато-не-те-убия“ тук са набутани и световна конспирация, наркотици, корупция, зъл сенатор, църковна история, тройка с майка и дъщеря (а дъщерята е Линдзи Лоън!) и какво ли още не. Излишно, неефективно и по-скоро носещо отрицателен оттенък усложняване.
Хуморът обаче е на обичайното за филмите на Родригез високо ниво – лафчетата са от добри – по-добри, като режисьорът е намерил място за перифраза на
култовото „Ебаваш се с грешния мексиканец“ от „Ел Мариачи“.
И, разбира се, за едно уникално изказване на мрачния грозник Трехо, който впрочем забива всяка мацка във филма без въобще да си дава зор – Machete don’t text. Абсолютно изглежда като извадено от сценарий от началото на 90-те при това въпреки факта, че тогава sms-ите са били фрагмент от предстоящата технореволюция.