Речта на премиера на Канада Марк Карни пред Световния икономически форум в Давос:
За мен е удоволствие и дълг да бъда с вас в тази повратна точка за Канада и за света.
Днес ще говоря за разривa в световния ред, за края на една хубава приказка и за началото на една брутална реалност, в която геополитиката между великите сили не е обект на никакви ограничения.
Но също така ви заявявам, че другите страни, особено средните сили като Канада, не са безсилни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който олицетворява нашите ценности като зачитане на човешките права, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост на държавите.
Силата на по-малко силните започва с честността.
Всеки ден ни се напомня, че живеем в ера на съперничество между велики сили. Че редът, основан на правила, избледнява. Че силните правят каквото могат, а слабите страдат, както трябва.
Този афоризъм на Тукидид се представя като неизбежен, естествената логика на международните отношения, която се налага отново. И изправени пред тази логика, съществува силна тенденция държавите „да се носят по течението, за да нямат проблеми“. Да се съобразяват. Да избягват неприятностите. Да се надяват, че подчинението ще им купи безопасност.
Няма да я купи.
И така, какви са нашите варианти?
През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел написа есе, наречено „Силата на безсилните“. В него той зададе прост въпрос: как комунистическата система се е поддържала сама?
Неговият отговор започваше с един продавач на плодове и зеленчуци. Всяка сутрин този магазинер поставя на витрината си табела: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Той не вярва в това. Никой не вярва. Но той поставя табелата въпреки всичко – за да избегне проблеми, за да сигнализира за подчинение, за да се разбира с властта. И тъй като всеки магазинер на всяка улица прави същото, системата оцелява.
Не само чрез насилие, но и чрез участието на обикновените хора в ритуали, за които те частно знаят, че са фалшиви.
Хавел нарече това „живот в лъжа“. Силата на системата идва не от нейната истинност, а от готовността на всеки да се държи така, сякаш тя е истина. И нейната крехкост идва от същия източник: когато дори един човек спре да играе ролята си, когато магазинерът свали табелата си илюзията започва да се пропуква.
Време е компаниите и държавите да свалят своите табели.
В продължение на десетилетия държави като Канада процъфтяваха под това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, хвалихме принципите му и се възползвахме от неговата предвидимост. Под неговата защита можехме да провеждаме външна политика, основана на ценности.
Знаехме, че историята за международния ред, основан на правила, е частично фалшива. Че най-силните ще се освобождават от тях, когато им е удобно. Че търговските правила се прилагат асиметрично. И че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от идентичността на обвиняемия или жертвата.
Тази фикция беше полезна и американската хегемония, в частност, помогна за осигуряването на обществени блага: отворени морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и подкрепа за рамки за разрешаване на спорове.
Затова поставихме табелата на прозореца. Участвахме в ритуалите. И до голяма степен избягвахме да посочваме разминаванията между реторика и реалност.
Тази сделка вече не работи.
Позволете ми да бъда директен: ние сме в разгара на разрив, а не на преход.
През последните две десетилетия поредица от кризи във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката разкриха рисковете от екстремната глобална интеграция.
Напоследък великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие. Митата като лост. Финансовата инфраструктура като принуда. Веригите за доставки като уязвимости, които да бъдат експлоатирани.
Не можете да „живеете в лъжата“ за взаимна изгода чрез интеграция, когато интеграцията се превръща в източник на вашето подчинение.
Мултилатералните институции, на които средните сили разчитаха – СТО, ООН, COP – архитектурата за колективно решаване на проблеми – са силно отслабени.
В резултат на това много страни правят същите заключения. Те трябва да развият по-голяма стратегическа автономия: в енергетиката, храните, критичните минерали, във финансите и веригите за доставки.
Този импулс е разбираем. Държава, която не може да се изхрани, да се снабди с гориво или да се защити, има малко възможности. Когато правилата вече не ви защитават, трябва да се защитите сами.
Но нека бъдем реалисти за това докъде води това. Свят от крепости ще бъде по-беден, по-крехък и по-неустойчив.
И има още една истина: ако великите сили изоставят дори преструвката за правила и ценности в името на безпрепятственото преследване на своята мощ и интереси, ползите от „транзакционализма“ стават по-трудни за възпроизвеждане. Хегемоните не могат постоянно да монетизират отношенията си.
Съюзниците ще се диверсифицират, за да се хеджират срещу несигурността. Ще купуват застраховки. Ще увеличават вариантите си. Това възстановява суверенитета – суверенитет, който някога се основаваше на правила, но все повече ще се опира на способността да се устои на натиск.
Както казах, такова класическо управление на риска има своята цена, но тази цена на стратегическата автономия, на суверенитета, може да бъде и споделена. Колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини от това всеки да строи своя собствена крепост. Споделените стандарти намаляват фрагментацията. Допълняемостта е игра с положителен резултат.
Въпросът за средните сили като Канада не е дали да се адаптираме към тази нова реалност. Длъжни сме. Въпросът е дали ще се адаптираме, като просто строим по-високи стени или можем да направим нещо по-амбициозно.
Канада беше сред първите, които чуха сигнала за събуждане, което ни накара фундаментално да изместим стратегическата си позиция.
Канадците знаят, че старото ни, комфортно предположение, че нашата география и членството ни в алианси автоматично ни носят просперитет и сигурност, вече не е валидно.
Нашият нов подход се основава на това, което Александър Стуб нарече „реализъм, основан на ценности“ или казано по друг начин, ние се стремим да бъдем принципни и прагматични.
Принципни в ангажимента си към фундаменталните ценности: суверенитет и териториална цялост, забрана на използването на сила, освен когато е в съответствие с Устава на ООН, зачитане на човешките права.
Прагматични в признаването на това, че прогресът често е постепенен, че интересите се разминават, че не всеки партньор споделя нашите ценности. Ние се ангажираме широко, стратегически, с отворени очи. Приемаме света такъв, какъвто е, а не чакаме свят, какъвто ни се иска да бъде.
Канада калибрира отношенията си така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности. Приоритизираме широката ангажираност, за да увеличим максимално влиянието си, като се има предвид нестабилността на световния ред, рисковете, които това крие, и залозите за това, което предстои.
Вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, но и на стойността на нашата сила.
Изграждаме тази сила у дома.
Откакто моето правителство встъпи в длъжност, намалихме данъците върху доходите, капиталовите печалби и бизнес инвестициите, премахнахме всички федерални бариери пред междупровинциалната търговия и ускоряваме инвестиции от трилион долара в енергетика, изкуствен интелект, критични минерали, нови търговски коридори и други.
Удвояваме разходите си за отбрана до 2030 г. и го правим по начини, които изграждат нашите местни индустрии.
Разнообразяваме се бързо в чужбина. Договорихме всеобхватно стратегическо партньорство с Европейския съюз, включително присъединяване към SAFE – договореностите на Европа за обществени поръчки в отбраната.
Подписахме дванадесет други сделки за търговия и сигурност на четири континента през последните шест месеца. През последните няколко дни сключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар. Преговаряме за пактове за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините, Меркосур.
За да помогнем за решаването на глобални проблеми, ние преследваме „променлива геометрия“, различни коалиции за различни въпроси, основани на ценности и интереси.
По отношение на Украйна, ние сме основен член на Коалицията на желаещите и един от най-големите донори на глава от населението за нейната отбрана и сигурност.
По отношение на арктическия суверенитет, ние стоим твърдо зад Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното уникално право да определят бъдещето на Гренландия. Нашият ангажимент към Член 5 е непоколебим.
Работим с нашите съюзници от НАТО (включително Северно-балтийската осморка), за да осигурим допълнително северния и западния фланг на алианса, включително чрез безпрецедентните инвестиции на Канада в задхоризонтни радари, подводници, самолети и жива сила на терен. Канада категорично се противопоставя на митата върху Гренландия и призовава за фокусирани разговори за постигане на споделени цели за сигурност и просперитет в Арктика.
По отношение на плурилатералната търговия, ние подкрепяме усилията за изграждане на мост между Транстихоокеанското партньорство и Европейския съюз, създавайки нов търговски блок от 1,5 милиарда души.
По отношение на критичните минерали, ние формираме „клубове на купувачите“, закотвени в Г-7, така че светът да може да се диверсифицира далеч от концентрираните доставки.
По отношение на ИИ, ние си сътрудничим със съмишленици демокрации, за да гарантираме, че в крайна сметка няма да бъдем принудени да избираме между хегемони и хипермащабни технологични гиганти.
Това не е наивен мултилатерализъм. Нито пък е разчитане на отслабени институции. Това е изграждане на коалиции, които работят, въпрос по въпрос, с партньори, които споделят достатъчно обща земя, за да действат заедно. В някои случаи това ще бъде по-голямата част от нациите.
И това е създаване на гъста мрежа от връзки в търговията, инвестициите, културата, на които можем да разчитаме за бъдещи предизвикателства и възможности.
Средните сили трябва да действат заедно, защото ако не си на масата, ти си в менюто.
Великите сили могат да си позволят да действат сами. Те имат пазарния размер, военния капацитет, лостовете да диктуват условията. Средните сили нямат. Но когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позицията на слабия. Приемаме това, което ни се предлага. Състезаваме се помежду си кой да бъде по-отстъпчив.
Това не е суверенитет. Това е симулация на суверенитет, докато се приема подчинение. В свят на съперничество между велики сили, страните „по средата“ имат избор: да се състезават помежду си за благоразположение или да се обединят, за да създадат трети път с влияние.
Не трябва да позволяваме на възхода на „твърдата сила“ да ни заслепи за факта, че силата на легитимността, почтеността и правилата ще остане силна – ако изберем да я владеем заедно.
Което ме връща към Хавел.
Какво би означавало за средните сили да „живеят в истина“?
Това означава да назоваваме реалността. Да спрем да се позоваваме на „международния ред, основан на правила“, сякаш той все още функционира според рекламата. Да наречем системата такава, каквато е: период на засилващо се съперничество между великите сили, където най-мощните преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като оръжие за принуда.
Това означава да действаме последователно. Да прилагаме едни и същи стандарти към съюзници и съперници. Когато средните сили критикуват икономическото сплашване от една посока, но мълчат, когато то идва от друга, ние оставяме табелата на прозореца.
Това означава да градим това, в което твърдим, че вярваме. Вместо да чакаме старият ред да бъде възстановен, да създаваме институции и споразумения, които функционират така, както са описани.
И това означава да намалим лостовете, които позволяват принуда. Изграждането на силна местна икономика винаги трябва да бъде приоритет на всяко правителство. Диверсификацията в международен план не е просто икономическо благоразумие; тя е материалната основа за честна външна политика. Държавите печелят правото на принципни позиции чрез намаляване на уязвимостта си към отмъщение.
Канада има това, което светът иска. Ние сме енергийна суперсила. Притежаваме огромни резерви от критични минерали. Имаме най-образованото население в света. Нашите пенсионни фондове са сред най-големите и сложни инвеститори в света. Имаме капитал, талант и правителство с огромен фискален капацитет да действа решително.
И имаме ценностите, към които мнозина други се стремят. Канада е плуралистично общество, което работи. Нашето публично пространство е шумно, разнообразно и свободно. Канадците остават ангажирани с устойчивостта.
Ние сме стабилен, надежден партньор в свят, който е всичко друго, но не и такъв – партньор, който гради и цени отношенията в дългосрочен план.
Канада има и нещо друго: признание за това какво се случва и решимост да действа съответно. Разбираме, че този разрив изисква нещо повече от адаптация. Той изисква честност за света такъв, какъвто е.
Ние сваляме табелата от прозореца.
Старият ред няма да се върне. Не трябва да го оплакваме. Носталгията не е стратегия.
Но от пукнатините можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо.
Това е задачата на средните сили, които имат най-много да губят от свят на крепости и най-много да спечелят от свят на истинско сътрудничество.
Мощните имат своята сила. Но и ние имаме нещо – капацитета да спрем да се преструваме, да назовем реалността, да изградим силата си у дома и да действаме заедно.
Това е пътят на Канада. Ние го избираме открито и уверено.
И това е път, широко отворен за всяка страна, готова да го извърви с нас.
Реакцията на Доналд Тръмп
Президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува Марк Карни в реч в Давос, след като канадският премиер изнесе вдъхновяваща реч за „разрушаването“ на международния ред, основан на правила, съобщи Ройтерс.
В обширна реч на годишната среща на Световния икономически форум в Швейцария Тръмп засегна всичко – от целта си да придобие Гренландия до плановете си за Венецуела и следващия председател на Федералния резерв.
Но той запази силни думи за Карни, който получи бурни овации за изказването си на форума във вторник.
„Те трябва да ни бъдат благодарни, Канада. Канада съществува благодарение на Съединените щати. Не забравяй това, Марк, следващия път, когато правиш изявления“, каза Тръмп.
В специалното си обръщение Карни изрази желанието на Канада да сключи нови съюзи с държави, които споделят нейните възгледи, докато се справя с трудните отношения с администрацията на Тръмп във Вашингтон.
„Ние сме в процес на разрив, а не на преход“, каза Карни, посочвайки как „великите сили“ използват икономическата интеграция като оръжие и митата като лост за влияние. Той не спомена директно Тръмп или САЩ.
„Знаем, че старият ред няма да се върне. Не трябва да го оплакваме. Носталгията не е стратегия“, каза канадският премиер.
Тръмп вече заплаши да анексира Канада, а във вторник сподели в социалните мрежи манипулирана карта, на която Канада и Гренландия са част от САЩ.
