Полето край Ватерло, 17 юни 2012 г. Неделя, ранна сутрин. В продължение на два часа тежко въоръжена френска пехота, подпомагана от артилерия и кавалерия, атакува позициите на силите от антифренската коалиция, командвана от херцога на Уелингтън.
Лично Наполеон Бонапарт предвожда французите. Този враждебен акт за кратко постави на карта мира и сигурността в сърцето на Европа.
Няма грешка в датата. Над 1000 ентусиасти, облечени в лъскави униформи от онова време, превърнаха ливадите край историческия град близо до Брюксел в арена на военни действия. Те пресъздават финалната битка и разгрома на Наполеон Бонапарт, състоял се на 18 юни 1815 г.
Препускат коне, звънят саби, развяват се знамена. Топовни гърмежи раздират въздуха. На земята падат ранени и убити. В разгара на боя Наполеон се спира усмихнат пред публиката и маха за поздрав. След него идва и Уелингтън. Двучасовата битка приключва с победа на съюзническите сили. Убитите стават и се строяват под звуците на барабаните. Униформите се прибират до следващото представление…
Възстановката на решителната схватка край Ватерло се организира на всеки две години.
Хиляди европейци идват, за да гледат сраженията, чиито последствия са със значение за развитието на целия континент.
Равносметката през 1815 г. е била ужасяваща. Около 50 000 души и хиляди коне са загинали. Свидетелства от онова време сочат, че ранените край Ватерло са били извеждани от бойното поле 3 дни по-късно. (Малко известен факт е, че част от зъбите на загиналите са били взети за направата на протези). И до днес при строителни работи в този район се намират различни предмети и дори човешки останки от битката.
В памет на воините, оставили живота си там, са издигнати много паметници. Най-известният от тях е станал и символ на град Ватерло. Това е изкуствен хълм, направен от холандския крал Уилям I. Така той отдава почит към своя син – принца на Оранж, също участник в събитията. Паметникът представлява внушителна статуя на лъв, която се извисява високо над бойното поле. Към него водят над 220 стъпала. След тяхното изкачване се открива гледка към околността, която дава ясна представа за мащабността на битката. Построена е и кръгла панорама, разказваща за хода на бойните действия.
100-те дни на Наполеон
С повторното завръщане на Наполеон Бонапарт е свързан популярният съвременен израз за първите 100 дни. След края им днес започват коментарите за работата на новоизбраните политици. Фразата има пряко отношение към Наполеон Бонапарт. Произнесена е към краля на Франция от Жилбер Гаспар – префект на Париж между 1812 и 1833 г. „Стоте дни” се нарича времето на повторното управление на Наполеон Бонапарт (20 март – 22 юни 1815 г.) след завръщането му от заточение от остров Елба.
Това е сложно време на политически промени. Тогава се провежда т.нар. Виенски конгрес, чиято цел е да определи държавните граници в Европа след Наполеоновите войни. Работата на преговарящите не е прекъсната и след като станало ясно, че бившият френски император се е завърнал от изгнаничество и пак е поел съдбата на Франция в свои ръце Виенският конгрес продължава почти година (1 октомври 1814 – 9 юни 1815).
Куриозен е фактът, че не е провел нито едно официално заседание.
Всички разговори между представителите на четирите велики сили – Прусия, Русия, Австрия и Обединеното кралство, са били неофициални.
А окончателното решение на Конгреса е подписано 9 дни преди битката край Ватерло. Малко по-късно, на 22 юни 1815 г., принуден от обстоятелствата, Наполеон Бонапарт повторно – и този път завинаги – се отрича от императорския престол. Отпратен е в изгнание на остров Света Елена, където доизживява дните си.
