Опасна жега, както за задкулисието зад Спас Русев, така и за задкулисните интереси зад Кирил Петков.

В опит да защити Кирил Петков, бившият ни посланик в Русия Илиян Василев развива страхотна конспиративна теория как точно Соня Колтуклиева попада на срещата между Кирил Петков и Спас Русев.
Няма да я преразказвам, защото в голямата си част няма нищо общо с действителността. А и все тая как Колтуклиева е попаднала там. Важното е защо тези двамата се срещат.
Самият Василев сам си дава отговор. Поне според мен. Цитирам: „За Спас Русев може да се напишат страници за сделките, които се финансират от Внешторгбанк, и през които пробиват интересите на Кремъл. Той е консилиерето на руската сглобка от политици-бизнесмени, чрез която се сглобяваха и сглобяват интересите на приближение на Путин и родните кръгове около Борисов, Първанов, и бивши министри на Симеон Сакскобурготски. Почти във всички най-големи сделки на местни политици-милиардери присъства финансиране от ВТБ, защото западна банка няма да даде пари.“
Хайде сега да си припомним някои неща. Кой докара за втори път Джемкорп в България? Костадин Костадинов от „Възраждане“? Не. Асен Василев и Кирил Петков я докараха. Защо за втори път? „Джемкорп“ се появява през 2014г., като инвеститор, който желае да спаси КТБ, където пък участие имат от ВТБ, за която Илиян Василев пише и свързва със Спас Русев.
Кой е работил във ВТБ, но после се мести в Джемкорп? Атанас Бостанджиев. Човекът, който подписа меморандума между Джемкорп и българската държава. Подписването беше наблюдавано с усмивка от… познайте кой? Путин? Не. От Кирил Петков.
Името на Путин излезе по-късно, когато Бърд написаха, че в Джемкорп е имало руски капитали на близки до руския президент хора.
Хайде да теглим чертата. Изненада ли е, че Кирил Петков се среща със Спас Русев, който Илиян Василев определя за консилиери на руската сглобка?
За мен не е изненада, не знам защо за Василев е. И изобщо не ми пука кой и как ги е снимал. Други са въпросите.
За посредниците на Газпром и дерогацията за руския петрол няма да припомням, за да не се разплаче някой истЕнски евроатлантик. Само ще отбележа, че не се случиха по време на правителство на Възраждане.
Но и на истЕнския евроатлантизъм скоро му изтича времето, после ще сме обикновени членове на ЕС и НАТО.
Ивелин Николов, журналист и политически коментатор