Съюзниците от НАТО обещаха солидарност с Румъния, след като Букурещ обяви, че разследва евентуално падане на отломки от руски дрон на нейна територия. Два дни след като властите в Букурещ отричаха парчета от безпилотен апарат да са паднали в страната, румънският министър на отбраната съобщи, че са открити части. Те са намерени край село на делтата на Дунав.
Плауру, малко село на делтата на Дунав. Намира се срещу украинското пристанище Измаил. Хората там се превърнаха в неволни свидетели на войната.
Даниела Танасе, жителка на Плауру: „Свикнахме със сирените, през деня не им обръщаме внимание, но през нощта, когато започнат да вият – душата ми се къса.“
В понеделник Украйна съобщи, че при руския обстрел срещу украинското пристанище Измаил, части от дрон са паднали в Румъния.
Габи Попуск, жител на Плауру: „Не мога да кажа дали дронът е паднал от румънската страна. Но в сравнение с предишните атаки, беше много близо до нас.“
Украинският външен министър дори съобщи, че разполагат със снимкови доказателства. Румънските власти, обаче, отрекоха тези твърдения.
Но край Плауру парчета от дрон все пак бяха открити.
„Изследвахме голяма площ и потвърждавам, че са открити части, които може да са от дрон“, съобщи Анджел Тълвар, министър на отбраната на Румъния.
Румънският министър на отбраната заяви, че няма пряка заплаха за страната му. Възможно само парчета от дрона да са паднали на румънска територия. Анджел Тълвар призова да се прави разлика между акт на агресия и инцидент.
В момента се прави технически анализ на отломките.
„Ако се потвърди, че тези части принадлежат на руски дрон, подобна ситуация би била напълно недопустима и представлява сериозно нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Румъния и съюзниците от НАТО“, заяви Клаус Йоханис, президент на Румъния.
След като излезе от зърнената сделка, Русия засили атаките срещу Измаил, което е от основните пристанища за износ на украинско зърно. При атака вчера загина селскостопански работник. Тази сутрин Измаил отново е бил атакуван с дронове. Пострадал е един човек.
Черно море е много важно за НАТО, следим обстановката там внимателно, заяви днес генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг пред комисията на Европейския парламент по външни работи, цитиран от БТА.
Осъждаме излизането на Русия от зърнената сделка и приветстваме усилията на Турция да възстанови изпълнението на споразумението, добави той. Столтенберг отбеляза, че е разширено въздушното наблюдение на съюзниците над Черно море, а в България и Румъния са разположени батальони на пакта. Удвоихме броя на батальоните по източния фланг, ще направим необходимото за защитата на всяка педя от земята на алианса, посочи генералният секретар.
По неговите думи няма признаци за умишлени действия от страна на Русия по случая с падането на отломки от дрон в Румъния. Води се разследване, Румъния запозна със случая съюзниците в НАТО, добави той.
Столтенберг настоя, че украинското контранастъпление напредва и надхвърля очакванията. Той предупреди, че това ще бъде кървава и трудна битка. По неговите думи не може да се предвиди как ще се развият събитията. Генералният секретар не изключи загуби от украинска страна и настоя подкрепата за Киев да продължи при всички обстоятелства. Покрепата за Украйна не е възможност, а необходимост, обобщи Столтенберг.
Очакваме тази година съюзниците в НАТО да повишат отбранителните разходи с осем на сто – това е най-голямото увеличение от десетилетия, добави генералният секретар.
По неговите думи руският президент Владимир Путин е допуснал поне две грешки с нахлуването в Украйна – подценил е украинците и отговора на алианса. Държавите от НАТО и ЕС оказват невиждана помощ на Киев с артилерия, дълекобойни ракети, противовъздушна отбрана, боеприпаси и подготовка, отбеляза той. Столтенберг приветства Дания, Холандия и Норвегия за изразената готовност да предоставят на Украйна изтребители Ф-16, както и държавите, където украинските летци ще бъдат обучавани.
Украинците постепенно си възвръщат завзети земи, това е трудна битка, но пробиха руските защитни линии и напредват, обобщи Столтенберг. Той посочи, че пътят на Украйна към НАТО е бил съкратен с решенията от срещата на върха на пакта във Вилнюс през юли и на Киев няма да се наложи да изпълнява План за действия за членство.
През 2021 г. Путин предложи НАТО да подпише документ, че повече няма да се разширява – като предварително условие Русия да не нахлува в Украйна. Естествено, не подписахме такъв документ и не последвахме искането му НАТО да изтегли инфраструктурата си от държавите, присъединили се към алианса след края на Студената война.
С войната в Украйна Путин очакваше да ограничи НАТО, а постигна обратното – пактът разшири присъствието си по източния фланг, прие Финландия и скоро очаква да приветства присъединяването на Швеция. Очаквам парламентът на Турция да ратифицира шведското членство по-късно тази есен, възможно най-скоро, добави генералният секретар.
БНТ, БТА
