Д-р Атанас Кацаров е роден на 28 януари 1975 г. в София. Завършил е Софийската математическа гимназия, а след това Медицински университет – София. Работи в Пирогов, специалист по ортопедия и травматология. Доктор е на медицинските науки. Специализирал е във Франция и Холандия. Магистър е по здравен мениджмънт. Владее 5 езика.
– Д-р Кацаров, кога детските травматолози имате повече работа – през зимата или лятото?
– Работата при нас е повече през лятото. Така е, защото децата играят повече навън, използват хубавото време. И травмите им са най-често от падане. Възрастовата група, която най-често страда от различни наранявания, е от 3 до 10 години.
По-големите имат повече спортни травми. Прави впечатление, че
децата днес нямат добра двигателна култура – действията им не са координирани и получават много лесно травми.
Това преди години не беше така. Със сигурност една от причините е храненето, повишената радиация и много още фактори. Калцият като елемент в продуктите присъства само на етикета. Акселерацията също казва своето. През последните години децата наистина растат страшно бързо.
– Как изглеждат травмите при съвременното дете?
– Най–честото счупване при деца е на лъчевата кост (областта над китката). Следват раменната кост, големия пищял (подбедрица), бедрената кост и ключицата. Най–много счупвания се получават при т.нар битови травми. Следват училищните травми, спортните и най-малко са транспортните, но за нещастие те са най–тежки, с много сериозни последствия и усложнения.
Травмите са втората по честота причина за хоспитализации на деца до 15-годишна възраст.
На преден план изникват високоенергийни травми – най-често при пътнотранспортни произшествия. Деца се возят на мотори, скутери или са удряни на пешеходни пътеки, което става все по–често.
При подрастващите във възрастта след 14 г. вече се наблюдават счупвания като при възрастните. В много от случаите причината е каране на мотори, АТВ-та, скутери, дори леки автомобили.
– Често при вас попадат и деца, станали обект на насилие. Сякаш те се увеличават, вашето обяснение?
– Избираме човек, който няма да ни окаже съпротива – деца, по-слаби физически хора, мъже издевателстват над жени, началници – над подчинени. За случаите, които постъпват при нас, съдът трябва да се произнесе, ние не сме и съдебни лекари.
– Имате ли повече пациенти-деца, нахапани от кучета?
– Само за един ден – миналата събота, постъпиха 6 деца, нахапани от кучета, като само едно бе нахапано от домашен любимец. Повечето от пострадалите са от ромски произход. Децата обичат да играят на улицата, шумни са и това ги прави жертва на бездомните кучета.
– Безобидно ли е плоскостъпието?
– Факт е, че плоскостъпието уврежда цялото тяло. Спадането на свода – надлъжен или напречен, или и двата, води до неправилно натоварване на ходилата.
Падналият свод се отразява негативно на съдовете на ходилото. Значителното изкривяване навътре променя оста на натоварване на крайника и това води до болки в коляното и тазобедрените стави. След това е въпрос на време да се появи и болката в гърба.
И така опираме до стелките. Без добре направени стелки сводът спада и това се отразява на мускули, връзки, нерви… Те са абнормо разпъвани и ходилата неправилно натоварвани.
Особеното изкривяване на ходилото навътре може да доведе до болки и умора в коленете, болки по предната част на големия пищял (особено нощем), болки в прасеца (особено след натоварване), болки по предната повърхност на бедрото, както и на кръста и гръбнака.
За много хора да се оперират от плоскостъпие звучи направо нелогично, но оказва се, че това съвсем не е така.
Има много видове операции за плоскостъпие. Съвременното лечение чрез ортопедични стелки, физиотерапия, упражнения за заздравяване на свода и мускулите на подбедрицата и ходилото, може да бъде едно допълнение към минимална по обем оперативна интервенция. Много по–добре е да се оперира ходилото навреме, отколкото след години да се смени коленната или тазобедрената става или и двете. Целта е забавянето на артрозата, колкото се може по – дълго.
Не всички стелки, които се предлагат са ортопедични, макар на опаковката да пише така.
Ходилото на всеки човек е различно и уникално. Няма двама души с еднакви ходила. Истинските ортопедични стелки са индивидуални – направени след взимане на съответните размери и особености на именно вашето ходило. Най – доброто, което се прави в момента е плантография (компютърен отпечатък на ходилата, посредством скенер), тензометрия – измерване на натоварването в различните точки на ходилата в покой и по време на ходене, плюс задължителен ортопедичен преглед. Данните от трите елемента се вкарват в 3D компютърна програма и се моделират стелките в реално време. Оттам се подават на 3D фреза, която го изрязва с точност до 1/10 от милиметъра. Уникалното ходило изисква уникална стелка. Само така може да се постигне желания ефект. Купуването на готови, евтини стелки е като да пестите пари за изкуствена става след години.
– Какви други грешки правят хората при избор на стелки?
– Добре е да се знае, че спортните стелки от термоматериали са еластични и не се препоръчват. При тичане през лятото, температурата вътре в обувката достига над 45°. Материалът, от който са направени, започва постепенно да се изправя и сляга от тежеста на тялото при всяка направена крачка. Така вместо стелката да оформя свод и да го поддържа, тя засилва деформацията.
Хит в момента в Западна Европа са т.нар. проприо стелки. Името идва от проприо рецепторите на нервната система.
Те са дълбоки рецептори за натиск, разположени в сухожилията и ставните капсули. Идеята е чрез повдигане или отнемане на материал на една такава стелка, да се натискат точно определени рецептори, които да влияят цялостно върху походката и стойката на тялото. Така изчезват болките в кръста и гърба, а дори и в шията.
Един от митовете е ходенето бос. Когато детето има плокостъпие, ходенето бос по твърда повърхност само го задълбочава.
Ако плоскостъпието е физиологично, т.е. сводът спада само при опорната фаза на ходенето, тогава ходене бос и то по нервна повърхност е препоръчително. Но за да се разбере каква форма е плоскостъпието и коя степен, е необходим преглед от специалист.
– Коя е възрастта, на която е добре да се направи операция на дете с опорно-двигателен проблем?
– Когато става дума за травматична увреда и се налага оперативно лечение, няма възраст. Извършва се, когато нещастието се случи. За радост много рядко се налагат сериозни операции поради травми на деца до 1,5 – 2 г. възраст.
Когато имаме налице заболяване на опорно – двигателния апарат (най–често вродено), препоръчително е това да става на колкото се може по–късна възраст. Най–често това са мекотъканни операции – удължавания и скъсявания на сухожилия (при криви крачета или церебрална парализа), операции за вродени щракащи пръсти, апластични или хипопластични кости и т.н.
Моят опит показва, че ако това не е изключително наложително, трябва да се изчака до навършване на годинка поне. Биологичната възраст на детето е от особено значение. Самите анатомични структури са по–големи, по–лесно се работи. Така вероятността за грешка е по–малка.
Не на последно място е въпросът с упойката. И там рисковете са по–малки, когато детето е над 2 г.
– Работата в „Пирогов“ никога не свършва, как издържате на натоварването и напрежението?
– Работата в болницата става все повече, а докторите все по-малко – и в България, и в столицата. Даже в момента пак един колега напуска – единадесетият поред за последните 5 г.
Има огромно текучество в детската травматология. Този колега се мести, не издържа на напрежението при нас, защото сме много натоварени.
При нас дежурствата са много тежки, сам човек преглежда на ден по 60-70 деца. Имали сме и дни, в които преглеждаме до 100-120 деца.
А всъщност може много да се направи, като се започне от организация на работата и разположението на кабинетите в „Пирогов“. Защото в момента пациентът направо от улицата влиза в кабинета.
– Това не е ли направено с цел бърз достъп до кабинета?
– Съгласен съм, че трябва да има достъп до специалист, но това вече е прекалено. Всеки един, който има някакъв проблем, когато решава, влиза при нас. Една врата ни дели от улицата. А в това време лекарят преглежда, сестрата от клиниката те пита междувременно какво трябва да направи с някое лежащо болно дете, търсят те за консултация от другаде и в това време друг родител влиза да те пита къде да чакат за контролен преглед.
Какво се случва? Напрежението е изключително голямо, трябва да вземаш решения за 5 секунди. А те са супер важни за здравето на хората. И не само това, трябва да се напише, документира и т.н., защото лекарят носи отговорност за лечението на пациента.
Добре е при реорганизация на кабинетите да попитат хората от съответното звено как ще им бъде най-лесно. Потокът на болните трябва да се следва. Могат да се оборудват повече кабинети долу, пациентите се изнервят, става задушно в коридорите. Нерешен е въпросът каква тоалетна ползват чакащите. Даже кафемашините ни затрудняват работата.
Първото, което родителите правят, докато чакат в „Пирогов“, е да купят вода и вафла на детето си, което е противопоказано в тези ситуации.
Когато е яло, на малчугана не може да му се даде обща упойка и започваме да броим 8 часа от последното хапване. Ако е пил само вода, се чака да минат 6 часа, това е изискване на анестезиолозите. Защото детето трябва да се оперира на празен стомах, иначе рискът от аспирация е огромен.
– Достатъчно ли са финансирани всички травми, които лекувате ?
– Не. Мисля, че за всеки спешен случай болницата получава по 20 лв. – за всеки преминал през кабинета пациент. От тях не получаваме допълнително пари, че сме приели повече пациенти или си прегледал повече спешни случаи амбулаторно т.е. през приемния кабинет. От Нова година здравното министерство отпусна т. нар. триажни листа, които се попълват допълнително, където е записано цялостното проведено лечение – от регистрацията до излизането му от болницата. По клинични пътеки децата постъпват в клиниката, когато е необходимо болнично лечение. В крайна сметка заплатата ми не може да стигне 1000 лв.
– Какво мислите по темата лекарски грешки?
– Колкото по-рядко се случва, толкова по-добре. Обществото е много негативно настроено, и всяко едно оплакване, всяка една намеса в работата на лекаря, не е добро решение. Колкото и да е напреднала медицината, винаги има недоволни. Отделен въпрос е как се тълкуват лекарските грешки.
– Ще спрат ли промените в НК агресията срещу лекарите? С промените се инкриминират нападенията над медицински лица по време на работа?
– Не. Строгите санкции в Закона за пътищата доведоха ли до намаляване на катастрофите? Особено съботно-неделните дни и празничните дни са черни. Всичко идва от първите 7 г. – няма ли възпитание, нищо друго няма да се получи. Човешкият фактор е най-важен.
– Да ви питам и по още една гореща тема – трябва ли Национална детска болница?
– Докато тя стане, могат да се намерят пари за профилактика – за ортопедичните проблеми при децата – напр. плоскостъпие, гръбначни изкривявания и много други.
Според мен, трябва да се върнат училищните лекари. Има страшно много лекари-пенсионери, които могат да бъдат полезни. Родителите дават пари за много неща в училище – за охрана, ремонти, ксерокс и т.н.
Ако всеки родител даде само по 1 лв., при 500 деца в едно училище, това е добра заплата за един лекар-пенсионер. И той ще бъде много адекватен в помощта, която може да оказва на учениците.
А, не: „За превръзка с риванол, бягай в „Пирогов“. За всичко се идва в болницата – от неработещ личен лекар до каквото се сетите. „Пирогов“ трябва да бъде с отделен статут, както едно време. Това отпадна преди десетина години, сега сме само търговско дружество.
