Излишни свидетели, объркани разкази и нерви между разпитващи и разпитвани костваха още 3 часа от процеса срещу групата за отвличания „Наглите“, в които не се изясни нищо, което да е от полза за делото.
Трима, които не знаят защо са извикани, двама, които не помнят нищо, трима, които не са видели нищо и други двама, уточняващи на колко точно метра са видели похитител и похитен. Това трябваше да изслуша днес съставът на Софисйкия градски съд, който гледа делото срещу групата за отвличания „Наглите“.
Днес в съдебната зала не се изясни нищо, което да е от полза за делото, но пък заради миналото време и избледнелите спомени на свидетелите, възникнаха нови въпроси които ще се изянсяват с очна ставка.
Първи за разпит влязоха трима пенсионери, които и работят като охранители в Ботаническата градина.
„Не знам защо съм тук, Вие ще кажете, госпожо“, обръщаха се учтиво към съдия Виолета Магдалинчева, която през пет минути им пожелаваше също така учтово приятен ден и влизаше следващия.
Тримата били важни за прокуратурата, за да потвърдят, че преди две години била разбита верига на портала на градината, което пък имало отношение с едно от отвличанията. Само един от охранителите обаче си спомни, че един-два пъти била чупена веригата, но без повече подробности.
Съдията се обърна към прокурорите и припомни, че заради подобни свидетели е обсъждано и заличаването им, за да не се бави излишно процеса.
Последва разпит на други двама охранители на фирма „Аркус“, които пък видели профучаващ джип след отвличането на Борислав Георгиев, но нищо повече. След това в залата влязоха още двама свидетели, които също нямаха ясни спомени, за да се стигне до разпита на последните двама, които пък се оказаха с объркани спомени.
Историята се разиграва на 9 март 2007 г. пред дома му в София. Илиян паркира колата си в подземен гараж, похитителите влизат в гаража с автомобил, препречват му пътя, едър и маскиран мъж ги хваща и напъхва в колата.
През това време обаче двамата съседи на Илиян – Георги и Мартин, също влизат с кола в гаража и виждат как маскирани вкарва Илиян в колата. Похитителите обаче няма как да излязат, ако колата на двамата случайни свидетели не се отдръпне назад. Уплашените момчета веднага дават назад, за да могат похитителите да излязат и да изчезнат в неизвестна посока с отвлечения Илиян.
Четири години по-късно Георги и Мартин трябваше да отговарят на адвокатите на колко метра са спрели пред колата на похитителите, колко от крушките в гаража са работели, колко е широк и дълъг гаражът, с какви дрехи е бил похитителят, който са видели и дали маската му била с два прореза и закривала ли е брадичката, или не съвсем.
На въпрос дали помни знаци за помощ, или гримаси и жестове от жертвата, Мартин изненада всички в залата.
„Не е давал някакви знаци за помощ. Илиян се усмихваше“,
спомни си Мартин. Докато пътували с Георги към дома си, те видели и подсъдимия Любомир Димитров, с когото се познавали, защото също им бил съсед, но се появявал 1-2 пъти месечно.
Димитров стоял в колата си и говорел по телефона до кръстовище, а заради включения плафон в колата, двамата го разпознали.
„А с коя ръка държеше телефона?“, поинтересува са адвокатката на подсъдимия, на което свидетелят не успя да отговори.
Спорът възникна около показанията на Георги и Мартин за входа на гаража и това, което са разказали след това на бащата на отвлечения – Красимир Цанев.
Адвокат Илиян Василев, който защитава Павел Петков обясни, че според показанията на Красимир Цанев, двамата младежи били дали описание на шофьора на колата. Днес обаче двамата заявиха, че никога не са го виждали, а само знаели, че има трети човек, защото Илиян и маскираният седнали отзад и е ясно, че има друг, който кара.
За да разколебае показанията им, адвокатът се хвана и за разликата в обясненията им за разположението на гаража. Георги твърдеше, че от входа му се завива само надясно, а според Мартин имало опция и за ляв завой.
За следващото заседание остана очната ставка между двамата свидетели и Красимир Цанев, за да се уточни виждали ли са шофьора, или не.
