Важни са и антителата, и естествената и клетъчната резистентност по отношение на имунитета. Това заяви пред БНР проф. Христо Тасков, бивш директор на Национален център по заразни и паразитни болести в София.
Той обясни, че естествената резистентност първа се среща с вируса. По негови думи при хората, които преболедуват безсимптомно COVID-19, тя върши добра работа и се справя с вируса, след което се включват и клетъчният имунитет и антителата.
Тасков посочи, че антителата пречат на вируса да се свърже с клетките. По тази причина при ваксините се разчита на антителата, за да може да предотвратяват инфекцията.
Той обясни, че клетъчният имунитет е важен, за да може, когато вирусът е влязъл в клетката, тези клетки да бъдат разрушени и вирусът да не може да се размножава.
По негови думи очакваните ваксини са изследвани главно доколко образуват вирусно неутрализиращи антитела.
Той посочи, че тези ваксини стимулират и клетъчния имунитет и могат да действат дори ако вирусът проникне в клетката. Доколко ще бъде дълъг имунитетът обаче, още не се знае, тъй като те действат от няколко месеца.
Тасков заяви, че се очаква ваксините да действат 6 месеца. Той самият изрази надежда те да действат поне 1-2 години. Това обаче щяло да стане ясно през 2021 г.
По негови думи при средно и тежко прекарване на инфекцията количеството на антителата е по-високо.
Експертът поясни, че има краткотрайна и дълготрайна имунологична памет – едната трае от месеци до няколко години, а другата е с продължителност до 5-19 години. Според него науката скоро ще каже коя памет ще стимулират ваксините – дали и дълготрайната.
Тасков посочи, че целта на ваксините е, ако има по-голямо покритие – при над 70% ваксиниране и се създаде колективен имунитет, да няма епидемии. Той обаче поясни, че вирусът все пак няма да изчезне и допълни, че в бъдеще разчита повече на ваксините, отколкото да се намери точен протокол за лечение на коронавируса.
