Париж и един механик, медалист идващ от малък гараж в Истанбул… Малкият човек, разведен, разорен и ядосано стрелящ с ръце в джобовете, за да си върне кучето… това определено е повече от Олимпиада (Може би комикса за Джон Уик на Грег Пак, но не и това което смятахме за Олимпиада), това е края на една епоха, в която спорта бе Вагнер и Сталин, униформи, казармена дисциплина, строеви патриотизъм, национална гордост, знамена, химнове, манифестации, култове на омразата с жестоки божества… време е за хора и човешки истории.
Глътка нормалност със стрелеца Юсуф Дикеч на Парижката Джендъриада
Дикеч Юсуф, който едва наскоро започва да стреля след особено ожесточен спор с бившата си съпруга, дължи успеха си на новооткритата си страст да вижда децата си и на непрестанния си стремеж да докаже, че бившата му съпруга греши. „Никога не съм мислил, че ще бъда тук“, казва Юсуф, като вдига рамене безгрижно. „Просто се стремях да прекарам един уикенд с децата.“
52-годишният Юсуф, който работи като механик в малък гараж в Истанбул, за пръв път взел оръжието по време на особено разочароваща бракоразводна медиация.
Неортодоксалният му подход – без специално оборудване, без режим на обучение и с гардероб, състоящ се от ежедневните му дънки и тениска – озадачава професионалните стрелци. „Той просто се появява, изстрелва почти перфектен патрон, а след това пита дали наблизо има място за пушене.“
След като спечели среброто, Юсуф стоеше безчувствен на олимпийския подиум и заяви към бившата си още по простичко: „Шарън, ако гледаш това, искам да си върна кучето.“
автор: Илиян Кузманов