Докато едни се опитват да спасят икономиката в условията на пандемия, други се опитват да я закопаят. Недомислени данъчни промени, зад маската на проектозакона за здравето, товарят българския бизнес с непосилни разходи, които може да затворят ключови български предприятия. Вместо средствата да се похарчат за заплати, те ще отидат ударно за видеонаблюдение в акцизни складове, което най-вероятно е изключително важно в битката срещу COVID 19.
За това алармират големият български бизнес в лицето на Българската петролна и газова асоциация, Националната лозаро-винарска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската стопанска камара. Те бият тревога в становища до премиера Борисов, шефката на НС Цвета Караянчева и председателите на ключовите парламентарни комисии.
Оказва се, че с проекта на Закон за здравето, който трябва да урежда последствията от епидемията след изтичане на извънредното положение се предлагат промени в данъчните закони. Излиза, че точно в момента, който държавния бюджет е като продънена каца, управленците ни удрят с драконовски мерки онези, които го пълнят най-много.
Конкретните текстове, скрити в преходните и заключителните разпоредби (б.р. може би с надеждата, че няма да се видят) се променят Закона за акцизите и данъчните складове, за корпоративното облагане и в спешен порядък въвеждат утежнени изисквания към складовете и лицензирането им.
Засегнати са лозаро-винарския бранш, който и без това регистрира до 25 на сто спад в оборотите, търговията с горива, където продажбите са спаднали средно с 50 % и с цигари, където се отчита намаление с 20 на сто – всички тези, които са най-големите данъкоплатци.
Българското земеделие също ще пострада, тъй като то разчита на големите производители, за да реализира своята продукция.
С поправките се намаляват драстично сроковете за въвеждането на системи за видеонаблюдение и контрол във всички акцизни складове на територията на страната, които произвеждат или съхраняват алкохол, тютюневи изделия и горива. На практика, законопроектът предвижда съкращение наполовина (от 6 на 3 месеца) на срока за внедряване на системи за видеонаблюдение и контрол в тези складове. Така за съвсем кратък период над 300 данъчни складове в България ще трябва едновременно да инвестират и да се снабдят със специфична по своя характер апаратура от ограничен кръг от доставчици. Засегнати са не само фирмите от сектора на горивата, каквото впечатление остана в обществеността, а и производството и съхранението на всички акцизни стоки като тютюневи изделия, алкохолни напитки и вино. Там заетите са десетки хиляди.
Основния проблем, според бранша, са на първо място непосилните срокове, но и факта, че фирмите от сектора ще разберат окончателно какви точно системи за видеонаблюдение трябва да проектират, закупят, инсталират, изпробват и въведат в експлоатация в деня, в който ще започнат да текат тези съкратени срокове.
Според браншовите и бизнес организациите същестува реална заплаха предприятия да свият дейността си или напълно да затворят, приходите от данъци драстично да намалеят, а работещи да останат безработни и на плещите на социалната система.
Всички те са единодушни, че промените не бива да бъдат приемани в този вид. Въвеждането на видеонаблюдение в акцизните складове въобще не се поставя под въпрос, но трябва да се осъществи в условията на предвидимост, в разумни срокове и без да се застраши функционирането на акцизния сектор в и без това сложната икономическа обстановка, посочват от КРИБ.