Деля учителите на два вида – усмихнати и намръщени. Усмихнатите отговарят на въпросите на децата, а ако не знаят нещо, го проверяват. Намръщените се страхуват от неудобни въпроси, затова всяват силен респект у учениците и децата не ги питат за нищо. Безспорно първият вид е по-добрият вариант, особено в областта на математиката, в която мисленето е ключово, каза специално за в. „Аз Буки“ проф. Сава Гроздев.
Той започва да се занимава с педагогика по покана на акад. Петър Кендеров от Института по математика и информатика на БАН. Математикът се присъединява към преподавателския колектив на екипа за извънкласна работа по математика, информатика и математическа лингвистика, който отговаря за научното обезпечаване на олимпиадите в България, с подготовката на националните отбори за участие в международни олимпиади и състезания по математика. 3 години по-късно проф. Гроздев става негов ръководител и постепенно се отдава на образованието.
Според него въпрос на време е преминаване от класно-урочна към семинарна система. Това ще направи учениците и учителите по-активни. Децата не бива да се страхуват да задават въпроси и винаги да бъдат любопитни. А най-голямата грешка за един преподавател е да спре да чете и да се интересува от новостите в областта си, категоричен е професорът.
Неговата мечта е училището и ученето да не бъдат нещо страшно за децата, а да носят удовлетворение на ученици и учители. Според него обучението на най-малките трябва да бъде не аксиоматично, а познавателно – например децата да откриват различните фигури в природата. По този начин ще се запази любопитството на децата и ще се разпали техният интерес. Според математика промените в учебната програма в I–VII клас са положителни – например изучаването на Питагоровата теорема в VI клас е напълно нормално.
В часовете по математика трябва да има повече експерименти и практически ситуации. В урока за трите медиани в триъгълника например няма смисъл да се учи само теоремата, че трите медиани се пресичат. Много по-полезно е детето да експерименира и само да се убеди, че трите отсечки се пресичат във всички видове триъгълници и да научи приложението на това правило. Това може да се постигне и с информатизиране на обучението – използване на интерактивен софтуер, който да направи уроците много по-интересни.
Ключово за развитието на детето е средата, в която попадне. Най-сериозните успехи идват от интелектуална среда, в която децата обсъждат помежду си не какво се случва на улицата, а задачите от урока. Колкото по-рано се създаде такава среда, толкова по-добре, категоричен е професорът. За това не бива да се променя приемът в профилирани паралелки по математика след V клас, добавя той.
Проф. Гроздев има дългогодишен опит в обучението на олимпийските отбори на България за международните състезания по математика. Много по-трудно е да се класираш в отбора, отколкото да вземеш медал, издава той. Според регламента на международните състезания половината от участниците получават медали. Златните, сребърните и бронзовите отличия се разделят в съотношение 1:2:3. Подборът и подготовката на нашите олимпийци обикновено са достатъчни за бронзово отличие.
Въпреки че всяка година талантливите ни ученици завоюват отличия, нивото ни е по-ниско от „златния“ период през 1999–2003 г., когато страната ни се нарежда до лидерите в сферата на математиката – Китай, САЩ и Русия. През 2003 г. шестте участници в отбора печелят златни медали и класират страната ни на първо място. Сега място в първите 20 е повод за гордост.
Причините за това са много. Всяка година се увеличава броят на страните участници, а задачите стават по-трудни, защото следват развитието на науката. Липсва ни и достатъчно мотивация – и за децата, и за учителите. Не бива да се пренебрегва и образователният елемент на една олимпиада – дори да не се класира, детето трябва да разбере как се решават задачите, които са го затруднили.
Проф. Гроздев е председател на журито по наука на фондация „Бербатов“. За нея той е изработил специална система, за да може да прецени тежестта на постиженията на всяко дете. Учениците се явяват на огромен брой състезания и журито има тежката задача да прецени кои от сертификатите са доказателство за най-много знания. Само в областта на математиката у нас има 40 регионални и национални състезания – сериозна цифра за света на математическите науки. Професорът участва още във фондациите на Милко Балкански и „Млада България“.
За 25 години гениите са 5
Има много умни и талантливи деца, но за 25 години педагогическа практика съм срещнал не повече от петима ученици с гениални заложби, категоричен е проф. Гроздев. Според него критериите за уникални възможности много зависят от човека, който оценява способностите. Историите на надарените деца са изключително интересни.
Един от тях е Димитър Жечев. На олимпиадата в Тайван той казва на ръководителите на отбора, че не е успял да се справи със задачите. Но когато те преглеждат изписаните страници, откриват, че всички компоненти за решаването на една от задачите фигурират в разсъжденията на младежа. Ръководителите му дават задачата да сглоби вярното решение на задачата. „Съшитото“ решение носи на Димитър прякора „Шивача“. Момчето има няколко златни медала от международни олимпиади, завършва Университета в Харвард и в момента е професор в Швейцария.
С уникално мислене се отличава Владимир Барзов, който разсъждава на модули. Той е откритие на проф. Гроздев – преподавателят го среща случайно на пролетната конференция на Съюза на математиците през 1998 г. и му разказва за олимпиадите и състезанията, в които може да се включи. Още същата година момчето се класира в отбора на Балканиадата по математика, след това печели 3 златни и един сребърен медал от международни олимпиади.
Индивидуалното при Владимир е, че никой не разбира на пръв поглед неговите решения на задачите, но отговорите винаги са верни. Това се дължи на мисленето му на модули – ако момчето вече е срещало определен казус, той си спестява разсъжденията и писането и бързо преминава към непознатата част от задачата.
Проф. Гроздев винаги се възхищава на решенията на учениците от Китай и дълго се чуди защо те пишат толкова малко. Оказва се, че математиката е в основата на китайското писмо и с изучаването на йероглифите децата се научават да проявяват математическа логика.
Визитка:
Проф. Сава Гроздев от Института по математика и информатика на БАН е изследовател и преподавател в областта на математиката, механиката, дидактиката и методиката на обучението по математика. Той е професор, доктор по математика, доктор на педагогическите науки, доктор хонорис кауза и академик на Международната академия на науките за висше образование. Преподавател е в Софийския унивеситет „Св. Климент Охридски“. Вече има 15 докторанти, които са защитили дисертации. Професорът е и главен редактор на научно-методическото списание „Математика и информатика“ на Национално издателство „Аз Буки“.
От 1989 до 2004 г. проф. Гроздев е заместник-ръководител и ръководител на националните отбори за балканските и международните олимпиади по математика. Най-силните постижения на отборите са в периода 1999–2003 г., когато талантливите ученици печелят за България 17 златни, 11 сребърни и 2 бронзови медала. В отборното класиране за този период България сумарно е на трето място след Китай и Русия. През 2003 г. страната ни се класира на първо място – 6-те ученици от отбора печелят златни медали.
