Какво дипломатично заглавие в „Капитал“: „С усещане за Пеевски: шефовете на новините на „Нова“ и bTV сменени в синхрон“. Но да караме подред.
Цял батальон политици и политкомисари дни наред се опитват да обяснят изострилите се отношения между партньорите и особено конфликта Христо Иванов – Пеевски. Пък единият искал предсрочни избори, пък другият също искал, пък ултиматуми, пък на някого му рязвали влиянието, а на другия партийните мераци, куртизанки, бъбриви Шехерезади и тути кванти…
Да ви кажа истинските конкретни причини извън обичайното предизборно ръмжене, защото очевидно никой не смее.
Първата е рязката смяна на отношението на ПП-ДБ към ДПС. Минаха промените в конституцията, за които им трябваха гласовете на движението, употребиха ги и хоп – хайде сега стойте настрана, вие отново сте лошите и неприемливите, а Христо Иванов пак щял да изкарва темата за ДПС. Не става така, така играта не се играе. И подобно поведение в политиката е недопустимо и се наказва жестоко. Ако мислите, че и Доган и Борисов не са допуснали подобен вариант, сте големи наивници. Както каза вчера проф. Иво Христов – от там, накъдето ПП са се запътили, ДПС се връща. Доган е основавал и ръководил тази партия, когато половината пепейци и пепейки са ходили прави под масата.
За мен, разбира се, е непонятен този език на Пеевски, но очевидно може да си го позволи.
Втората се нарича Евроизбори, а както беше тръгнало – и парламентарни 2 в 1. Очевидно недоволството сред електоратите а ПП и ДБ взема заплашителни размери и в опит да си върнат доверието лидерите им в последно време предприеха няколко почти панически хода. Първият – популистката идея за безплатно висше образование, срещу която се изказаха и хора от академичната общност, и общественици, и бивши образователни министри. Тя сякаш мина тихо, но не и безпроблемно. Вторият – декларацията на ДБ след компромиса с Десислава Атанасова, с която обобщено по смисъл си посипаха главата с пепел и обещаха повече да не правят така. Третият е претенцията изневиделица да поискат външно министерство за Денков. Отново да покажат сила и принципност пред електората.
И третата причина е меморандумът, който всъщност не е никакъв меморандум, а работни бележки за преговори, пратени по вайбър и то така нескопосано написани, че след това дни наред и лидерите, и редови депутати се опитваха да обяснят какво точно е искал да каже авторът… И ако извадите от речника им думи и словосъчетания като прозрачност, откритост, пред камерите и обществото и ключовата дума „интегритет“, ще останат само съюзите, предлозите и някоя и друга запетая.
Всичко дотук е опит да се обясни острият конфликт между Пеевски и Христо Иванов през призмата на политическото противопоставяне. Онова, което ги подхранва и налива още и още бензин и често се превръща във водещ мотив на поведение е личната вражда и дълбокият многогодишен конфликт между Пеевски и Прокопиев. Тя започна преди много години като медийна, но бързо прерасна в политическа битка, която съвсем логично се пренесе и в парламента.
Отбелязвам тази причина, защото е изключително важна. Негативните емоции като гняв, омраза, реваншизъм, съчетани с икономически амбиции, чието най-бързо осъществяване у нас става чрез политиката, понякога са погубвали цели кланове, партии и дори са изправяли пред срив цели държави.
В този смисъл търсете обяснението за острия конфликт между Пеевски и Христо Иванов не само в обичайното предизборно позициониране и защита на партийни интереси, каквито примери има десетки през годините. Двамата с Прокопиев имат сметки за разчистване и тази битка е далеч по-яростна от тази между две групировки.
Та ако се върнем към деликатния намек заглавието и текста на статията на „Капитал“, със същото усещане може да се очаква медийната, а чрез нея и политическата война започва с нова сила.
А това съвсем не е добре.
P.S. Извинявам се за уличния жаргон в заглавието, но гледам да съм в крак с политическата реторика.
Евгени Петров, “Как така”
just can’t get enough!