Една от най-големите културни сензации в новата ни история е сборникът с народни песни „Веда Словена“, съставен от Димитър Веркович.
Изданието е посрещнато с възторг от едни и „на нож“ от други наши и чужди безспорни авторитети, между които Луи Леже – ръководител на катедрата по славянски езици в „Колеж дю Франс“ в Париж, Константин Иречек, Иван Вазов, Иван Шишманов. Те отричат оригиналността на събраните песни от Родопския край и обвиняват съставителя и неговия помощник Иван Гологанов в литературна мистификация.
Според Луи Леже не може да се приеме тезата, че древните македонци, траки и илирийци са принадлежали към индийската раса и че в народната памет са съхранени толкова дълги песни.
Авторите на филма откриват, че всички, които оспорват оригиналността на събраните песни, правят това от своите кабинети, без никога да са проучвали проблема намясто. И обратно – хора, изследвали народното творчество на терен, приветстват дейността на Веркович като патриотична. Това са най-големият етнограф и фолклорист по това време Димитър Маринов и Кузман Шапкарев, който казва, че учени, които сами не са събирали народни песни в тези краища, нямат право да взимат отношение.
След дълги житейски перипетии и почти пълно разоряване Веркович умира, без да може да докаже автентичността на песните.
Разгорещените спорове около сборника утихват за дълго. През 80-те години на миналия век се появява негово фототипно издание и това предизвиква голяма дискусия. След дългосрочно анкетиране в Родопите Тодор Ризников изразява убеждение в тяхната автентичност.
През 1991 г. излиза монографията на Иван Богданов „Веда Словена и нашето време“ – един от най-сериозните опити да бъде доказана автентичността на цикъла.
През 1997 г. излиза и двутомно издание със съставител писателя Борис Христов. Неговите проучвания стават по-късно основа за сценария на документалния филм, който бе представен в аулата на Нов български университет.
„Най-силно ме впечатли съдбата на тези мъченици на словото, чието дело и до днес е почти неизвестно дори за начетени хора – каза режисьорът Анри Кулев. – Техните усилия са продиктувани от любов към България, а работата, която са свършили, е огромна. И човек не може да не се изпълни с уважение към тях.
Това е една уникална история, като в нея се прокрадва и един леко криминален мотив с подозренията, че става дума за фалшификат въпреки че помаците съхраняват българския език в най-чиста форма.“
Сценаристът Борис Христов сподели пред зрителите, че когато преди 20 г. се запознава с книгата на Иван Богданов, той разбира, че е попаднал на невероятна история. Изчита почти всичко по случая и се изпълва със състрадание към съдбата на тези двама мъже.
„Ако някога в миналото е извършена несправедливост, никога не е късно тя да бъде поправена – каза Борис Христов по време на дискусията. – Мисля, че в случая има такава несправедливост.“
Борис Христов разкри още, че при работата си върху двутомника е искал да опровергае поне един от аргументите на учените, обявили се срещу автентичността на „Веда Словена“.
Затова отива в село Драгиново, Пазарджишко, за да направи проучване на място. Там открива един възрастен човек – Асан Кафеджиев, който заедно със сина си и свой съселянин са съхранили 80 песни. Борис Христов ги пази и до днес.
Сценаристът разказа и за два любопитни инцидента. Докато работи върху двутомника, в къщата му в с. Лещен пада гръм и унищожава всичките му текстове и записки. Писателят се връща в архива на БАН и започва отначало. При завършването на филма има доста неща в компютъра, но втори гръм унищожава харддиска.
Писателят обаче не губи надежда, че все нещо може да се възстанови, и ако се прави архив за „Веда Словена“, е готов да предостави събраното от него.
Според проф. Михаил Неделчев
печалната участ на „Веда Словена“ се дължи и на факта, че тя се появява в момент, когато през целия XIX век се установяват мистификации.
Такива са преданията за Осиан на Макферсън, после прочутият краледворски ръкопис на Вацлав Ханка и съвсем естествено европейският научен свят постановява, че и „Веда Словена“ е поредна, малко позакъсняла мистификация.
Тези явления според чуждите ерудити са проява на национален комплекс и липсата на достатъчно културни факти. Важното в случая е, подчерта проф. Неделчев, че
хората, които се занимават със събиране и изследвания на терен, потвърждават автентичността на „Веда Словена“.
А школувалите из Европата наши учени по презумпция смятат, че не е възможно българите да имат фиксирана във фолклора историческа памет след като 5 века сме били без държава.
„На нас българите ни се отрича възможността да сме национална общност с някаква историческа памет – каза в заключение проф. Неделчев – и това е същината на този цивилизационен конфликт.“
Фолклористът доц. д-р Пламен Бочков – ректор на НБУ, смята, че трябва дълбоко да се поклоним на двамата възрожденски дейци. Той е убеден, че и след тази дискусия няма да разгадаем загадката на „Веда Словена“, която може би е обречена да бъде мистерия и в това да е нейният чар.
„Аз съм фолклорист – каза доц. Бочков. – Записвал съм фолклор в този край и според мен текстовете не подлежат на съмнение.
На съмнение подлежат някои от имената, вероятно добавяни за по-голяма историческа перспектива. Това са го правили и фолклористи след тях. Многократно сме установявали, че от уста на уста песента се променя – спрямо това, какво иска да внуши самият изпълнител. Но това не прави песните по-малко народни.“
В края на дискусията участниците се обединиха около мнението на Стефан Стамболов. По повод на „Веда Словена“ той казва, че няма абсолютно никакво значение дали песните са автентичин или не. Важен е фактът, че имаме уникален паметник на българската култура.
