Ще изненадам бая хора, но бих искал да похваля Христо Иванов.
Парадоксално, откакто вече е „пенсиониран“ като политик неговото публично говорене се придвижи в далеч по-съществена и интересна посока. В интервюа през последните седмици демонстрира добра политическа и историческа начетеност, каквато не бях виждал преди.
Уви, един ключов недостатък остава, и той е фундаментален. Погрешната интерпретация на историята, с която иначе е добре запознат и, в някои отношения, наивността относно реалната динамика на властта. Разбира се, Христо Иванов е продукт на своето време, среда, и потекло. Нямам време сега да навлизам в детайли как е придобил погрешната интелектуална рамка, в която се коренят всичките му политически грешки.
Ще кажа само, че бидейки истински представител на пост-комунистическият демократичен български елит, един от много малкото истински такива, които имаме, няма по-естествено нещо за него от това да оперира с интелектуалната рамка, с която оперира. Така че няма как да го виня твърде много. Простете абстрактното говорене, това е дълбока тема, която се нуждае от дълъг исторически анализ.
Що се касае конкретиката, Христо Иванов всъщност има много добра представа как работи властта и държавата в България на практика. Към дескриптивния му анализ нямам никакви забележки. Но когато навлезем в територията на теоретичния анализ, или иначе казано, каква е естествената динамика на властта и политиката отвъд местните конкретики, и каква би трябвало да бъде, за да работи добре, тук Христо Иванов има напълно грешна представа.
Подробното обяснение би изисквало дълъг текст, но накратко проблемът е логически. Христо Иванов бърка форма и съдържание, бърка и тяхното значение. Той правилно идентифицира, че властта в България не функционира както би трябвало да функционира по форма и теория (конституция). И решението му на този проблем е…да се опита да промени формата и теорията, и то с друга, която пак не съответства на властовата реалност.
Целият фокус на демократичната общност върху конституцията бе напълно погрешен. Проблемът никога не е бил в нея. Не и същинският такъв. Същинският проблем е разминаването между формата и съдържанието на властта в България, между теорията и практиката, но той не може да се реши като просто смениш теорията. Освен ако не искаш да приравниш теорията към практиката, но очевидно не искаме да формализираме властта на някой като Пеевски. Христо със сигурност не иска.
Искаме промяна. Но в реалния свят ПРОМЯНАТА ™ винаги трябва да започне от РЕАЛНОТО. Конституциите са просто думи. За Христо Иванов би било полезно по-често да се опитва да разсъждава като политик, отколкото като юрист. И може би да попрочете малко Макиавели. Особено след като ще използва исторически анекдоти относно Венецианската република (прочетете какво казва Макиавели за нея).
Властта е власт. Тя е това, което е. И не се подчинява на нищо. Освен на друга, по-силна власт. Но със сигурност не се подчинява на никакви листчета хартия, били те наречени „конституции“. Ако искаш да промениш реалностите на властта, започваш от самите тях, а не се опитваш да накараш властта да се подчини на думи. Най-многото, на което можеш да се надяваш е властта просто да игнорира думите, но може и директно да ги отхвърли. Както се случи сега.
Най-важното нещо, което Христо Иванов и „демократичната общност“ трябва да разберат е, че конституцията не дефинира как работи властта в една държава. Обратното – практическото функциониране на властта дефинира конституцията (Христо, чел ли си Аристотел?). Затова е и невъзможно да напишеш конституция, която действително противоречи на властта. Една конституция важи дотолкова, доколкото съществува власт, която я налага.
Тази фундаментална грешка в теорията на Христо Иванов за властта доведе и до фундаменталните му грешки като политик.
Георги Вулджев, фейсбук
