Военният преврат в Габон е десетия в Африка за последните 5 г. Висши габонски офицери излязоха на живо по телевизионния канал Gabon 24 в сряда и обявиха, че са взели властта, тъй като, по думите им, президентът Али Бонго е спечелил изборите нечестно. Такива военни преврати бяха извършени в Нигер (преди месец), в Мали (два преврата), Буркина Фасо (също два преврата), Гвинея, Чад, Тунис и Судан от 2017 г. насам.
Развитите държави надменно наричат бившите си африкански колонии Третия свят, на който носят демокрация, докато изнасят природните му богатства. Тази политика до голяма степен предопредели случващото се в Африка. Ето обяснението през погледа на популярната в социалните мрежи африканска медийна платформа African Stream:
Първоначалните реакции на преврата в Габон: хората излязоха по улиците да празнуват. След анулирането на наскоро проведените избори, на които действащият президент Али Бонго официално спечели с 62% от гласовете, военните поеха управлението. Те смятат изборите за бутафория, разпуснаха всички институции и затвориха границите. Те също така смятат, че страната е била управлявана лошо и го цитират като друга причина за вземането на властта.
Какво би могло да обясни сцените на ликуване, наблюдавани по улиците на Либревил? Семейство Бонго е на власт повече от 50 години, първо бащата, после синът. Стандартът на живот на габонците обаче е нисък, което отразява лошото управление. Въпреки че Габон може да се похвали със значителни петролни ресурси, 40% от хората живеят с под $1,90 на ден, според данните от 2019 г.
Богатството на семейство Бонго обаче е в рязък контраст с управляваните от тях хора. Омар Бонго купи френски политици с пари от Габон. До смъртта си през 2009 г. той управляваше богатия на петрол Габон повече от четири десетилетия и натрупа богатство, включващо най-малко 183 коли, 39 луксозни имота във Франция и 66 банкови сметки. В САЩ кръгът на Бонго притежава най-малко седем имота на стойност над 4,2 милиона щатски долара в и близо до Вашингтон. Дъщеря му държеше 1 милион долара в брой от баща си и потвърди, че е купила луксозни превозни средства за габонски служители в САЩ по молба на баща си.
Както каза американският политолог Майкъл Паренти, „Третият свят е богат, само хората му са бедни“.
Дългата десетилетия история на влиянието на семейство Бонго върху политиката в Габон обогати някои за сметка на останалите. Това отчасти обяснява защо Габон избухна в танци след свалянето му.
В момента истинските интереси зад преврата са неясни. Въпреки десетилетията на тясна подкрепа от Франция, френските медии бяха забранени точно преди преврата, както се твърди, поради липса на обективност при отразяването на изборите. Може ли превратът да получи одобрението на Париж? Или тези улични сцени отразяват народно движение в Габон срещу години на лошо управление?
Obektivno.bg
Как Западът загуби поредния си удобен диктатор в Африка
Офицери от габонската армия извършиха преврат, след като президентът Али Бонго спечели спорни избори, пише лондонският в. „Гардиън“.
Изданието отбелязва, че обявеното от военните по телевизията завземане на властта означава анулиране на резултатите от вота, които според опозицията са били манипулирани, и допълва, че пучистите са поставили държавния глава под домашен арест. Така Габон става поредната африканска страна, в която беше извършен преврат, и то само броени седмици след като метежни войници завзеха властта в Нигер, коментира вестникът.
„Гардиън“ помества и анализ по темата, в който авторът Джейсън Бърк посочва, че организаторите на преврата в Габон могат да разчитат на подкрепата на народа, а причината за това според него е силното желание за промяна, което подхранва превратите в Африка, дори и хората, които се наемат да я извършат, да са в униформа.
Превратът в Габон сложи драматичен край на 55-годишното управление на семейство Бонго, пише британският в. „Индипендънт“.
Изданието коментира, че Габон е един от най-големите производители на петрол в Африка, а същевременно голяма част от 2-милионното му население живее в нищета. Вестникът припомня, че когато през 2009 г. след 42-годишно управление е починал бащата на Али Бонго, Омар, са били обявени едномесечен траур и едноседмично държавно погребение, на което са присъствали 15 световни лидери, включително и френският.
Президентските избори след смъртта му спечели неговият син Али, който е едва третият лидер на Габон, откакто през 1960 г. страната получава независимост от Франция. Вестникът отбелязва, че след преврата Али Бонго се е обърнал чрез видеообръщение за подкрепа, но вместо това стотици са излезли по улиците, за да празнуват, както изглежда, края на управлението му в условията на масово недоволство от спадащия жизнен стандарт и други проблеми.
Американският всекидневник „Вашингтон пост“ също акцентира на това, че след изборите габонската армия е сложила край на над половинвековното управление на политическа династия, и допълва, че това е поредният от забележителна поредица подобни метежи в Западна и Централна Африка. За времето от 2021 г. до днес преврати имаше още в Мали, Буркина Фасо, Гвинея, Чад и Судан, припомня вестникът.
Но анализатори и регионални лидери изтъкват, че този път случаят е по-различен. За разлика от Нигер, Мали и Буркина Фасо, където превратите отчасти се дължаха и на опасения от безконтролно нарастване на насилието, свързано с местни ислямски екстремисти, то Габон беше мирна и сравнително стабилна държава, посочва „Вашингтон пост“.
Вестник „Ню Йорк таймс“ изтъква, че Бонго е бил близък съюзник на Франция, както и че през последните години той си е спечелил похвалив чужбина от учени и природозащитници с действията си за опазване на габонската гора, която покрива около 90 процента от територията на страната. Изданието припомня и че Габон е на седмо място по добив на нефт в Африка и членува в петролния картел ОПЕК.
Но 64-годишният Бонго управляваше начело на режим, обвиняван в роднински и приятелски назначения и корупция, а до облагите от голямото богатство на страната можеха да се докоснат само малцина, поради което от години в обществото тлееше напрежение, посочва „Ню Йорк таймс“.
Вестникът допълва, че превратът в Габон е нов удар по интересите на Франция в Африка след разигралите се в последно време подобни събития и в Мали, Буркина Фасо и Нигер. При управлението на Бонго и семейството му страната остана верен съюзник на Париж, дори и когато влиянието на Франция в другите ѝ бивши колонии отслабваше, отбелязва „Ню Йорк таймс“ и допълва, че френските компании доминират в петролния отрасъл на Габон, като встраната са разположени и най-малко 400 военнослужещи от Париж, много от които в база в столицата Либървил.
Габонският президент стана поредният военен съюзник на Запада, паднал от власт с преврат, пише в. „Уолстрийт джърнъл“.
Тази гледка вече е позната. Офицери в униформа се появяват по телевизията и обявяват, че са свалили президента. По улиците излизат тълпи от хора в подкрепа на организаторите на преврата. А западните правителства осъждат завземането на властта от военните и безуспешно призовават задържаният президент да бъде пуснат на свобода, коментира вестникът.
Изданието отбелязва, че превратите в Африка не спират да се множат в обстановка, в която подкрепяните от САЩ и Европа местни правителства не успяват да донесат благоденствие и възможности за развитие на тези страни.
Déjà coup (Дежа ку/ Пак преврат) – габонското правителство стана поредното в Африка, заменено от управление на военните, коментира по оригинален начин преврата в Габон друго делово издание – „Файненшъл таймс“, използвайки игра на думи с популярния френски израз „дежа вю“ (вече видяно).
Източник БТА
