Ето ги новите собственици – втора цедка на LUKOIL (Нефтохим – Бургас).

От ляво на дясно –
Особен управител на Нефтохим Бургас – Дияна Дамянова, бивш пиар на Лукойл, на Валентин Златев, на ПеПетата и настоящ пиар на Пеевски и НовоНачало.
“Собственик на Лукойл Бургас” – Гинка Върбакова, енергиен олигарх от Пазарджик, сламен човек на Боко и Шиши, бивш кандидат купувач на ЧЕЗ.
Финансов директор и председател на УС – Влади Горанов, одобрен от OFAC, представляващ квотата на двамата сламени съакционери – Братовчеда Ради от Банкя и Данчо Ментата.
Борисов и Пеевски – РаботимГрамотно РаботимПрозрачно Гинка върбакова – Втора Цедка
Залагайте в Ефбет, УинБет, при Цеките и при Меките, че това са хората. Пеевски и Борисов нямат много мозък за схемите и всичките им уредени мачове са прозрачни, даже и за по-лековерна и незлоблива публика.
Николай Бареков

Новият собственик на „Лукойл България“ официално бе обявен – международно признатата офшорна компания Pig Oil Ltd., регистрирана на Британските Вирджински острови.
Според експерти това е част от дългосрочния стратегически план България да се превърне в регионален лидер в производството на синтетични горива, биодизел и първокачествен бекон.
Представители на новия инвеститор увериха, че ще запазят всички работни места, като същевременно ще въведат иновации в процеса на рафиниране чрез най-съвременните технологии в областта на животинските мазнини и въглеводородните съединения.
Очаква се до края на годината Pig Oil Ltd. да представи новия корпоративен бранд на компанията под мотото:
„Горивото на бъдещето – със свински характер.“
Високо напрежение
Новият борд на Лукойл Ново начало заседава:

Колаж с Борисов – Високо напрежение
Щом за 30 секунди може да бъде „национализиран“ Лукойл – предприятие от такъв мащаб, с всички произтичащи последствия, кой може да гарантира неприкосновеността на останалата частна собственост и на бизнесите от далеч по-малък калибър?
Ако оправданието на управляващите е „гарантиране на националната сигурност“ и „осигуряване на доставки на нефт в критично време“, тогава логиката диктува да си върнем всички стратегически държавни предприятия и ресурси, разпродадени за жълти стотинки през прехода – ток, вода, злато, гори, пристанища – всичко.
Защо не? Вероятно сега е моментът.
А утре, ако се обтегнат отношенията с Австрия или Чехия – това няма ли да бъде заплаха за енергийната ни сигурност и за доставките на електроенергия?
Моето лично мнение е, че България отново е поставена на амбразурата и подложена на „тест-драйв“. Решение от подобен калибър не може да бъде взето без санкцията на брюкселските папи, а може би от посолството/та.
Дали пък това не е опит да се „опипа почвата“ за бъдещо национализиране на руските активи в рамките на ЕС и да се провери реакцията на Москва – е другият важен въпрос.
Апропо, в случая какъв сигнал изпращаме към потенциалните инвеститори?
Че собствеността в България е защитена, докато не стане неудобна?
Всички знаем, че водещите ни лидери са „кръгла нула“ в дипломацията, но искрено се радвам на показното на Орбан – така се прави международна политика и се брани национален интерес.
ПС: Историята ще запомни всички. Но някои – като пример за смелост, други – като предупреждение.
коментар на Ваня Андонова, фейсбук


Още през 1989г. след мекия преврат бяха определени партиите наследнички на БКП, назначиха се милионери и влязохме в „Демокрацията“ от висок старт. От тогава слезват само хляб и зрелища до ден днешен.