“БълХария” няма думата в сделката за Лукойл! Как апашът Пеевски висна като скъсани гащи на оградата на Нефтохим – Бургас?!

България звучи като БълХария в устата на сламения премиер Желязков, който се опитва да проговори на украински диалект. Същата карикатура е Пеевски – санкциониран от САЩ и Великобритания крадец и корупционер, който опита да отмъкне Лукойл с помощта на бандитите с бухалки от ДАНС под носа на двете атомни сили на човечеството САЩ и Русия. Това, че лилипутката Пеевски дерибейства над бардака в Парламента и проститутките си в институциите, не означава, че може да се наиграва с големите играчи и гиганти като Путин и Тръмп. На Световната сцена все пак българското Шиши е известно като мега крадец от Санкционния списък по Магнитски, но и като солиден бизнесмен или държавник. Комедията е в това, че санкциониран от OFAC като Пеевски опита да открадне актив за милиарди, също санкциониран от OFAC, но без да му мине през акъла, че няма нивото да седне на масата между Тръмп и Путин, освен ако не се озове в менюто им като парче свинско печено с картофи и гъби.

Само три дни след като „Лукойл“ обяви намерението си да продаде чуждестранните си активи поради санкциите, компанията съобщи, че е получила оферта, която не може да откаже. Известният международен петролен търговец „Гънвор“ може да стане новият собственик на петролните рафинерии, мрежите от бензиностанции и производствените съоръжения на „Лукойл“ по целия свят. За „Лукойл“ сделката с „Гънвор“ предлага голям шанс европейските ѝ активи да не бъдат национализирани. „Ако не беше намерен купувач бързо, Румъния и България можеха да предприемат радикални мерки. Санкциите трябва да заработят на 21 ноември. Ако няма забавяне, рафинериите ще станат токсични, никой няма да им доставя петрол и те ще спрат да работят. Затова и правителството, и „Лукойл“ са заинтересовани от бързо решение“, казва Игор Юшков пред ТАСС. Агенцията обобщава спецификите на сделката, нейните перспективи и потенциалното ѝ въздействие върху бизнеса на Лукойл.

Компанията „Лукойл“ беше беше включена в санкционния списък на САЩ на 22 октомври 2025 г. Великобритания наложи санкции срещу нея седмица по-рано. На 27 октомври „Лукойл“ обяви намерението си да продаде международните си активи „във връзка с въвеждането на ограничителни мерки от редица държави срещу компанията и нейните дъщерни дружества“. „Разглеждането на заявленията от потенциални купувачи започна“, се казваше в изявление на компанията.

Разглеждането не продължи дълго. Сутринта на 30 октомври на сайта на „Лукойл“ се появи прессъобщение, в което се посочва, че е получено и прието предложение и че няма да има по-нататъшни преговори с други купувачи. Основният претендент беше Gunvor Group Ltd., чийто мажоритарен собственик е Торбьорн Торнквист. През 2014 г. руският бизнесмен Генадий Тимченко, който е под санкции от САЩ и ЕС, му продаде дела си в петролния търговец.

Ако сделката бъде осъществена, „Гънвор“ ще получи мрежа от бензиностанции в 20 страни, включително ЕС и САЩ, рафинерии в Румъния и България, дял в холандска рафинерия, производствени активи в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Обединените арабски емирства, Мексико, Гана, Египет, Камерун, Нигерия и Република Конго, както и дял в Каспийския тръбопроводен консорциум.

Каква може да е цената

Експертите оценяват стойността на всички чуждестранни активи на Лукойл на приблизително 10–12 милиарда долара. Кирил Бахтин, ръководител на руския център за акции в „БКС Мир инвестиций“, заяви пред ТАСС, че според него това представлява „приблизително една четвърт от пазарната капитализация на компанията“. Текущата пазарна капитализация на компанията е приблизително 3,8 трилиона рубли (около 48 милиарда долара).

След новината за намерението на „Лукойл“ да продаде чуждестранните си активи, експерти изразиха увереност, че продажбата под натиск и в кратки срокове ще изисква значителни отстъпки. Това заяви пред ТАСС Алексей Белогорьев, директор на научните изследвания в Института по енергетика и финанси.

Както отбелязва Кирил Бахтин обаче, оценката на активите на купувача може дори да е по-висока от пазарната стойност. „Що се отнася до отстъпката, въпросът е двусмислен – подобни сделки често се извършват на коефициенти, а коефициентът за оценка на активите може да е по-висок от този на Лукойл“, отбеляза той.

Игор Юшков, експерт във Финансовия университет и Фонда за национална енергийна сигурност (ФЕНС), смята, че страните може да са се споразумели предварително за малка отстъпка: „Лукойл“ разбираше, че може да бъде поставен в санкционни списъци и че ще трябва да се освободи от няколко актива. Бързото обявяване на купувач може да се дължи на факта, че страните са се споразумели предварително за условията и евентуално дори са подписали предварително, непублично споразумение. Условието на Gunvor може да е било гаранция, че други кандидати няма да бъдат разгледани, докато условието на „Лукойл“ – малка отстъпка.

Защо е нужно това и може ли да има някакви пречки

„Лукойл“ има голямо международно търговско присъствие, така че не е изненадващо, че „Гънвор“ видя синергия с него“, казва Кирил Бахтин. Игор Юшков е съгласен. „Гънвор“ ще може да доставя петрол от собствения си пакет поръчки на рафинерии и след това да го продава на своите бензиностанции. С други думи, ще се възползва от вертикалната интеграция, която „Лукойл“ е изградила, и ще контролира всички сегменти“, каза той пред ТАСС.

За „Лукойл“ сделката с „Гънвор“ предлага голям шанс европейските ѝ активи да не бъдат национализирани. „Ако не беше намерен купувач бързо, Румъния и България можеха да предприемат радикални мерки. Санкциите трябва да заработят на 21 ноември. Ако няма забавяне, рафинериите ще станат токсични, никой няма да им доставя петрол и те ще спрат да работят. Затова и правителството, и „Лукойл“ са заинтересовани от бързо решение“, казва Игор Юшков.

Въпреки че „Гънвор“ е основана през 1997 г. от Торбьорн Торнквист и Генадий Тимченко, експертът от ФНЕБ смята, че това едва ли ще е пречка за сделката. „Гънвор“ не е свързана с Русия отдавна. Да, контактите останаха, но е невъзможно да се каже, че става въпрос за руска компания, която се крие зад чужденец. Това е един от най-големите световни търговци, заедно с Glencore, така че е малко вероятно американците да настояват, че може да бъде продадена на когото искат, само не и на „Гънвор“, смята той.

Експертите не са единодушни относно перспективите за бъдещото връщане на чуждестранните активи на руския петролен гигант. „Ако санкциите бъдат отменени, не изключвам възможността Лукойл да изкупи обратно чуждестранните си активи“, признава Кирил Бахтин.

Игор Юшков смята, че има пречки за това. „Ако говорим за перспективата за обратно изкупуване, ще е необходимо да се уточни времевата рамка – колко дълго ще е валидна опцията. Но не знаем сроковете за възстановяване на отношенията между Русия и Запада и е малко вероятно „Гънвор“ да се съгласи на вечен вариант“, казва той. Освен това, каза той, ако страните не успеят да сключат сделката до 21 ноември, което е вероятно, ще трябва да поискат ново удължаване от САЩ. „При преразглеждане на заявлението американците могат да поискат условията на сделката. Ако видят, че това е случай на прехвърляне на активи, няма да дадат разрешение“, уверен е Юшков. Впрочем, продължава той, „Лукойл“ може евентуално да закупи някои отделни активи, но със сигурност не в Европа.

Бъдещето на „Лукойл“ и „Спартак“

Според експерти, компанията може да се сблъска със спад в рентабилността, което ще се дължи на необходимостта от изграждане на по-дълги вериги за доставки на петрол до клиентите и по-дълги вериги от финансови институции, за да се гарантира връщането на средствата. „Но нищо няма да се промени радикално“, казва Игор Юшков.

Инвестиционният банкер Евгений Коган смята, че вносителите от Индия и Китай ще поискат допълнителни отстъпки, което ще увеличи оперативните разходи на компанията и ще намали рентабилността и изплащането на дивиденти. В същото време, както казва Кирил Бахтин, ако сделката с „Гънвор“ бъде финализирана, „Лукойл“ ще разполага със значителна сума пари в сметките си, която може да бъде използвана, в частност, за дивиденти. Отделен въпрос е бъдещето на футболния клуб „Спартак“, който беше закупен от петролна компания през 2022 г. „Въвеждането на санкции не би трябвало да повлияе на финансирането на клуба, но може да има проблеми с международните трансфери“, казва Кирил Бахтин. Игор Юшков не изключва възможността „Лукойл“ да се наложи да търси купувач не само за задграничните си активи, но и за „Спартак“.

Междувременно фондовият пазар реагира положително на новината за предстоящата продажба на чуждестранните активи. Ако от 22 до 27 октомври цената на акциите на Лукойл на Московската борса падна осезаемо (от 6 266 рубли на 5 237 рубли), то от 27 октомври тя възобнови растежа си и достигна 5 527 рубли на акция до средата на търговския ден на 30 октомври.

Коментари: “БълХария” няма думата при продажбата на Лукойл!

Пеевски и Борисов продължават да вярват, че могат да контролират Лукойл — и дори руската геополитика.
Истината е, че тази илюзия вече струва на България време, ресурси и стратегическа независимост.

С вкарването на ДАНС като самостоятелно ниво в процеса по одобрение на купувач за „Лукойл България“, Делян Пеевски демонстрира поредната си управленска неадекватност. Той очевидно смята, че може да контролира процес, който е далеч над неговите възможности – камо ли по мярата на ДАНС. Особено като времето и ресурсите не са на наша страна.
(Целият анализ в Analyses & Alternatives)

Илиян Василев

България няма думата при продажбата на „Лукойл“, също и Румъния.

Това заяви пред БНР Явор Куюмджиев, бивш министър на икономиката и енергетиката.

„В България се прие закон за контрол върху потенциалния купувач на рафинерията в Бургас и нейните дъщерни дружества и изведнъж се оказа, че това няма абсолютно никакво значение, когато се продава компания по-нагоре във веригата на собствеността“, коментира той.

По думите му „Лукойл Интернешънъл“, която е регистрирана във Виена, притежава другите две компании в България. „Гънвор“ купува „Лукойл Интернешънъл“, т.е. всякакви местни регулации нямат никакво значение, обясни Куюмджиев в предаването „Преди всички“. И добави:

„Собственикът на българските активи не се променя, остава си същият“.

Според него единствените, които могат да имат думата по тази сделка, са европейската антимонополна комисия, която трябва да даде съгласие. Той обаче не вижда проблем там.

Другият проблем, който е описан в предварителното споразумение, е, че трябва да се получи лицензия от Министерство на финансите на САЩ, посочи Куюмджиев и уточни:

„Американците и европейците, ако се съгласят, всички останали нямат думата“.

По думите му „Гънвор“ е много голяма компания, която изглежда, че би могла да се справи с тези дейности. Не би трябвало да има нищо драматично за нас, смята той.

Куюмджиев отбеляза обаче, че компанията се обвързва с приближени до руския президент Путин. Според него това може да създаде проблем пред сделката.

„Санкциите, които уж са предвидени да навредят на Русия и да я накарат да спре войната, всъщност създават по-големи проблеми на нас, отколкото на руснаците“, изказа мнението си бившият енергиен министър.

Според него, ако рафинерията затвори, е невъзможно да бъдат задоволени българските нужди с останалите 2 живи рафинерии в региона – в Румъния и в Гърция. Наблизо няма достатъчно гориво, предупреди той и прогнозира възможна криза за горива.

„Според петролната и газова асоциация, за да се задоволят нуждите на българския пазар от горива, са необходими около 360 камиона на ден цистерни. Толкова няма в целия регион“.

Бившият министър прогнозира, че вероятно до недостиг на горива няма да се стигне, но до повишаване на цената със сигурност. Това е само при положение, че не бъде одобрена сделката, уточни той.

Явор Куюмджиев коментира и бюджета за следващата година. Според него има опасност да влезем в гръцки-румънски сценарий.

„Харчи се повече, отколкото държавата може да си позволи“, подчерта той и добави, че социалните разходи и парите за заплати не са най-големият проблем за бюджета.

Той не смята, че дебатът по бюджета може да доведе до нова криза в управлението.

И най-голямата петролна компания в Индия отказа да спазва санкциите срещу Лукойл и Роснефт

Най-голямата индийска петролна компания отново купува петрол от Русия, въпреки нарастващия натиск от страна на Съединените щати да спре вноса на руски суров петрол, съобщава Deutsche Welle.

Според канала, Индийската петролна корпорация (IOC) е закупила пет товара суров петрол ESPO за доставка през декември от доставчици, които не са обект на санкциите на САЩ, наложени на руския петролен сектор през октомври.

Общо покупката представлява 3,5 милиона барела руски петрол. Главният финансов директор на IOC Анудж Джайн заяви по-рано, че компанията ще продължи да купува руски петрол, стига доставките да не нарушават международните санкции.

Източник: ТАСС, БНР, Фейсбук, Дойче веле