От седмици фермерите в цяла Европа изнасят гнева и тревогите за препитанието си на улицата. След протестите пред Европейския парламент в Брюксел в сряда, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен откри на следващия ден Стратегическия диалог за селското стопанство, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Европейските фермери се бунтуват и гневът им расте. През последните няколко седмици яростта им доведе до блокиране на пътища и шествия с трактори, като селскостопански производители излязоха на улицата във Франция, Германия, Литва, Полша и Румъния, а преди това и в Нидерландия.
Макар че протестите на фермерите са свързани с национални въпроси, те са обединени от притесненията от нарастващите предизвикателства пред селското стопанство, сред които са екстремните климатични явления, птичия грип и нарастващите цени на горивата. Друг източник на недоволство е прекомерната, според фермерите, регулация, включително на европейско равнище. Наред с това се наблюдава и приток на украински селскостопански продукти в ЕС, след като митата бяха премахнати през 2022 г. Европейската комисия трябва скоро да оповести намеренията си относно подновяването на режима на освобождаване от мита, който изтича през юни.
Въпросът за селското стопанство е важен в светлината на изборите за Европейски парламент през юни и на проучванията, които показват рязък подем на крайната десница и националистите, които пламенно се занимават със селскостопанските въпроси. Земеделските производители са „много важен електорат“, заяви евродепутатът и заместник-председател на групата на социалистите в Европарламента Педро Маркес.
В четвъртък председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, опитвайки се да потуши гнева, постави началото на нов формат за стратегически диалог, който обединява земеделските производители, екологичните организации и промишлеността, за да се разработят решения на проблемите в европейското селско стопанство. Според нея всички са съгласни, че предизвикателствата се увеличават.
Основните проблеми включват теми като доходите на земеделските стопани, устойчивостта, технологичните иновации и конкурентоспособността. Те бяха обсъдени и на срещата на министрите на земеделието на ЕС в рамките на Съвета по земеделие и рибарство (AGRIFISH) във вторник. Опасенията, че зеленият преход ще нанесе допълнителни щети на земеделските производители, също са част от програмата.
Диалогът на равнище ЕС има за цел да бъдат разработени нови решения и да се постигне обща визия до лятото на 2024 г., която да бъде представена на Европейската комисия. Инициативата, потвърдена едва в края на миналата седмица, беше обещана от Фон дер Лайен през септември миналата година, като тя призова за „по-малко поляризация“ и увери, че „селското стопанство и опазването на природата могат да вървят ръка за ръка“.
Могъщата агроорганизация „Копа-Коджека“ (Copa-Cogeca) заяви, че това е „добре дошла инициатива, която обаче се реализира бавно“, като добави, че „обхватът на дискусиите остава особено неясен“.
Протести на фермери в цяла Европа
Ден по-рано, на 24 януари, пред Европейския парламент в Брюксел се проведоха демонстрации. „Демонстрациите ще се разрастват, защото недоволството расте и това ще се отрази на европейските избори“, заяви по време на протестите френският фермер Стефан Блез. „Дойдохме в Брюксел, защото тук се вземат решения за правилата, които ни засягат“.
Марион Марешал Льо Пен, която ще бъде начело на листата на френското дясно движение „Реконкиста“ в европейските избори и е племенница на Марин Льо Пен, присъства на протеста в Брюксел в сряда, критикувайки селскостопанската политика на ЕС.
Фламандският профсъюз Algemeen Boerensyndicaat (ABS) заяви, че „днешната акция е поредният вик за помощ“ и че „фермерите не искат много, само да изпълняват социалната си роля и да бъдат третирани справедливо“.
В Германия например разгневените земеделски производители от седмици протестират срещу намаляването на субсидиите за дизелово гориво, включително с масови демонстрации в няколко града, където фермери блокираха трафика с трактори и друга селскостопанска техника. Правителството се съгласи да смекчи мярката, като прекрати субсидирането на дизеловото гориво постепенно, в течение на три години, а не незабавно, но като цяло продължи да се придържа към политиката си. Коалицията на канцлера Олаф Шолц е подложена на натиск да увеличи данъчните приходи или да намали разходите, за да запълни голямата „дупка“ в бюджета. Протестите на фермерите в цялата страна предизвикаха дискусия за това до каква степен фермерите биват експлоатирани в интерес на крайнодесните партии.
В съседна Австрия, където през есента гражданите ще гласуват в националните избори, дясната Австрийска партия на свободата организира демонстрация на фермери миналата седмица. В отговор асоциацията на фермерите от консервативната Австрийска народна партия разкритикува крайната десница, че „използва фермерите за собствените си партийни цели“ и се разграничи от „предизборните игри за сметка на фермерите“.
Във Франция засилващият се гняв на френските фермери се очертава като първото голямо предизвикателство пред новоназначеното от президента Еманюел Макрон правителство. През изминалия уикенд новият министър-председател Габриел Атал отдаде дължимото на земеделския сектор на страната в отговор на нарастващото недоволство на селскостопанските работници. Приемането на пакет от реформи, предназначен да отговори на някои поводи за недоволство, беше отложено с цел доуточняване на предложенията. Евродепутатът Жордан Бардела, който ще води крайнодесния „Национален сбор“ на изборите през юни, заяви, че се наблюдава нарастващ гняв срещу „Европейския съюз и Европа на Макрон“, който според Бардела искат „смъртта на нашето селско стопанство“. Някои политически наблюдатели смятат, че това може да се окаже сериозно предизвикателство за традиционните партии във Франция.
През последните месеци „ожесточението“ се разпространи и в Полша, Румъния, Словакия, Унгария и България, където производителите по същество осъждат „нелоялната конкуренция“ от страна на Украйна, която бива обвинявана, че подбива цените на зърнените култури. След руската инвазия в Украйна износът на украински селскостопански продукти по така наречените „коридори на солидарността“ предизвика смущения във вътрешния пазар на тези страни.
В Полша протестите доведоха до оставката на министъра на земеделието през април 2023 г. През ноември полски оператори, заедно с шофьори на камиони, започнаха да блокират граничните пунктове с Украйна. Фермерите преустановиха блокадата си на 6 януари след споразумение с полското правителство.
В Румъния протестите на земеделските производители и превозвачите започнаха на 7 януари. Стотици трактори и камиони блокираха движението по границата, затруднявайки влизането на камиони със зърно от Украйна в страната. Фермерите настояват за обезщетение за загубите, причинени от сериозното нарушаване на пазара на зърно вследствие на вноса на евтино зърно от Украйна, което според тях не отговаря на стандартите на ЕС.
Протестите биха могли да имат заразен ефект: „Италианските и испанските (земеделски съюзи) също говорят за демонстрации“, каза председателят на Комитета на професионалните земеделски организации на Европейския съюз (Copa) Кристиан Ламбер.
Словенският профсъюз на фермерите призова новия министър на земеделието Матея Чалушич да намери решение на исканията, които те отправиха към властите по време на протестите миналата пролет. „Трябва да се предложат някакви решения, защото в противен случай фермерите ни призовават да поемем по стъпките на германските протести“, заявяват от профсъюза.
Във Вилнюс, столицата на Литва, няколко хиляди земеделски производители с 1300 трактора се събраха тази седмица за два дни, за да поискат по-добри цени, по-ниски данъци върху горивата, опростяване на регулациите и забрана на транзита на руско зърно през страната им.
Без фермерите за къде?
По-малко от пет месеца преди европейските избори и множество национални избори, протестиращите фермери и земеделски производители подклаждат предизборната кампания. Политическите партии вече се опитват да привлекат гласовете на земеделските производители.
Селското стопанство е източник на 11 процента от емисиите на парникови газове в Европа. Като част от т.нар. Зелена сделка, Европейската комисия под ръководството на Фон дер Лайен постави началото на няколко проекта. През лятото например голямо недоволство предизвика закон за опазване на природата, който засяга и използването на земеделските земи. Забраните на пестициди, разрешени за употреба в други части на света, също са източник на недоволство от страна на фермерите.
Недоволство им предизвиква все по-голяма загриженост в Европейския парламент. Дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която има най-голямата група в Европарламента и чийто член е Фон дер Лайен, често се опитва да „разводни“ текстовете в областта на селското стопанство, твърдейки, че представлява желанията на земеделските стопани. „Ние споделяме зелената амбиция, но тя трябва да бъде приспособена към икономическата ситуация. Цените на селскостопанските продукти се понижават, разходите скачат, като се добавят и допълнителните регулаторни усилия, става твърде много“, заяви евродепутатът от ЕНП Ане Зандер.
„Има усещане, което дясноцентристите и крайнодесните се опитват да създадат у земеделските производители, че зеленият преход, тези, които избират зеления преход, са срещу тях“, заяви евродепутатът Маркес. Той признава все пак нуждата да се оказва подкрепа, особено докато ЕС се готви да обсъди амбициозните си климатични цели до 2040 г., които ще включват скъпоструваща декарбонизация на селскостопанския сектор.
БТА
