автор Проф. Румен Гечев:
Последните седмици пропагандната машина на управляващата коалиция, както и част от мимикриращата опозиция, работи на високи обороти. Влизането на България в еврозоната се лансира като неизбежен процес, като вече взето решение от началниците в Брюксел и във Франкфурт. В пълен синхрон с продажната управляваща върхушка, националните медии ни заливат с похвали и признания от европейски комисари, политици и бизнесмени. Те били силно впечатлени от това, че докато техните собствени страни вече повече от 15 години затъват в бюджетни дефицити и дългове, ние изпълняваме всички икономически критерии и показатели. Те приветстват неподправеният ентусиазъм на нашия “ту-туу” политически елит да включи страната ни в решаването на задълбочаващите се проблеми на “дебелите котки“ и да покаже, че все пак към затъналата в проблеми еврозона проявяват интерес нови страни от ЕС.
Вместо фанфарите и евтините пропагандни опорки, бих искал да споделя с вас как световната икономическа теория и практика приоритизира негативните ефекти за слабо развитите икономики при приемането на еврото :
Първо, започваме заедно с другите страни-членки на еврозоната да плащаме вече емитирани или гарантирани дългове от Европейската централна банка. Да, засега не дълговете на националните правителства (това даже е изрично забранено още в Договора от Маастрихт, 1992 г), но дългове като тези направени за спасяване на банките в периода на финансовата криза 2007-2010 година, както и заема от около 800 милиарда евро за преодоляване на икономическите последиците от Ковид-19. Европейската комисия вече обяви намеренията за мобилизация на още 800 милиарда евро за превъоръжаване на европейските армии, в т.ч. за сметка на дълг, емитиран и/или гарантиран от ЕЦБ. А кой е включен в плащането на минали, текущи и бъдещи дългове: сегашните и новите членове на еврозоната, независимо от това кога са приети!
Напоследък световни издания и институции като Файненшъл Таймс, Ройтерс, Политико, ЕЦБ, Централните банки на Франция и Испания и др., се поставя въпроса за преминаване на членовете на еврозоната към финансиране на бюджетните им дефицити и дългове с ОБЩИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА! Особено активно работят по въпроса Франция, Испания и Италия. Правилно се досещате, това са страните с колосални дългове, които искат обслужването на новите заеми да става от всички, в т.ч. от страни, спазващи финансовата дисциплина. Нещо като “здрав-болен носи”. Не е никакво съвпадение, че Управителят на ЕЦБ, французойката г-жа Лагард, подкрепя и неуморно работи за легализирането на тази идея.
Наглият опит в прокарването на нови дългови механизми, при които едни харчат, а други плащат, е облечен в псевдо-теоретични модели за засилване ролята на еврото. Всъщност, от създаването му през 1999г. до сега делът на еврото като световна резервна валута остава все около 20%. И това въпреки гръмките обещания как тази нова валута трябваше да се противопостави на долара и да превземе света. Сега Френската централна банка лансира идеята, че именно механизма за общо дългово обслужване ще позволи емитирането на дългови книжа на евро зоната, които ще привлекат чужди инвеститори в момент на отслабване на позициите на американския долар. Само че авторите на тази идея някак подминават факта, че тази ниша вече се зае от златото, а и тепърва ще расте делът на китайския юан и евентуално на нова валута на страните от БРИКС. Като една от основните цели при такъв механизъм се посочва необходимостта от осигуряването на въпросните 800 милиарда евро за превъоръжаване на Европа. И познайте военно-промишлените комплекси на кои страни ще усвояват този колосален дълг – правилно, тези на Франция, Германия, Италия и Испания. А ние- ние ще плащаме, защото нашата военна индустрия произвежда основно патрони, снаряди и друго дребно производство. ЕЦБ иска да се присъединим към еврозоната, затваряйки си очите за очевадните статистически манипулации, защото такива като нас трябва да се включат усърдно в плащането на огромните общи дългове!
Второ, като страна, която е последна в ЕС по икономически стандарт и конкурентоспособност, ние ще изостанем още повече от развитите страни в еврозоната. Защо? Защото такива са данните на Евростат, Световната банка и на Международния институт по управление в Швейцария. От 2000г. до сега, след влизането им в еврозоната, разликата между по-слабо развитите страни от Южна Европа и примерно Германия и Нидерландия расте. Нещо повече, расте и разликата, като БВП на човек от населението, между Италия/Испания спрямо Германия/ Нидерландия. А Франция, която е най-активна сега по въпроса за прокарването на общите дългове, е в незавидно финансово състояние. Има огромен дълг и бюджетен дефицит надхвърлящи два пъти ограничителните критерии от Маастрихт. И още, днес се очертава ясна тенденция на бягство на капитали от южноевропейските към северно европейските страни от еврозоната. С други думи, няма никаква конвергенция, а задълбочаваща се дивергенция. Такива са фактите, другото е неадекватна пропаганда.
Трето, механизмът на вземане на решения в ЕЦБ е такъв, че 3-4 водещи страни ще определят паричната политика в тяхна полза. Положението ще е нещо като “шведска маса” без шведи, с ограничен достъп само за елитни клиенти. Ние ще сме добри дошли само в общите плащания. Ето ви конкретен пример. Ако влезем в еврозоната от 1-ви януари 2026 г., ще се окажем в следната ситуация: там средната инфлация е 2%, а нашата лети нагоре още от сега. А да припомним и че 15 милиарда лева резерви на търговските ни банки ще се излеят в паричното обръщение. Но сега ЕЦБ провежда политика на понижаване на лихвените проценти, за да стимулира мижавият растеж от под 1% годишно. А ниските лихви стимулират инвестиционните и потребителските кредити, но са про-инфлационни. Освен това, тази политика на експортна подкрепа кого ще облагодетелства – българските или немските и френските износители?
Четвърто, губим контрол върху собствения си валутен резерв. Защото въпреки пропагандните лъжи, в правилата и функциите на ЕЦБ пише ясно, че “ЕЦБ ДЪРЖИ валутните резерви на националните банки”. А нашите валутни резерви са почти 40 милиарда евро….
В заключение, от нас зависи дали ще позволим продажният ни политически елит да включи неподготвената българска икономика в еврозоната срещу гаранции от “дебелите котки“, че ще останат на власт, а за някои от тях – гаранции, че ще продължат необезпокоявани да избягват правосъдие. Все още нищо не е окончателно решено!
bx0o7v